О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 424

София, 22.02.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 2158/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на “ИРНИК ТРЕЙД” ООД, [населено място], срещу определение № 630 от 13.10.2023 г. по в. т.д. № 361/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Ответната страна - “ЛОЗАНА-62” ЕООД, [населено място] - оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение, подадената от “ИРНИК ТРЕЙД” ООД, [населено място], молба по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 266/21.04.2023 г. по в. т.д. № 361/2022 г. на САС в частта за разноските, като му се присъдят направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съставът е съобразил, че предмет на делото е наличието или не на неплатежоспособността на “ИРНИК ТРЕЙД” ООД, която от процесуална гледна точка предпоставя наличие на активна процесуална легитимация на кредитора-ищец. Посочил е, че същата е отпаднала в хода на процеса поради погасяване на задълженията на ответника с извършено плащане, поради което на практика е отпаднал правния интерес на молителя от поддържане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Приел е, че в случая се касае за хипотеза, в която ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като отказът от иск е породен от факти, настъпили след предявяването му. Направен е извод, че разноските при така установеното ще следва да се понесат от ответника, станал причина за завеждане на иска.

Частният жалбоподател аргументира защитната си теза с нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК вместо на чл. 78, ал. 4 ГПК. Подчертава, че не е дал повод за завеждане на делото, подкрепяйки този довод с първоинстанционното решение в негова полза, като посочва, че ищецът се е отказал от иска си по реда на чл. 233 ГПК преди постановяване на решение по същество, но след събиране на доказателства, обуславящи неоснователност на претенцията му.

Частната жалби е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно определение.

По същество жалбата е неоснователна.

Налице е формирана константна практика на ВКС, споделена и от настоящия състав, обобщена с определение № 595 от 22.11.2017 г. по ч. т. д. № 2217/2017 г. на ВКС, I т. о., приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски, съответно на ответника това право следва да бъде отречено. Според цитирната практика в този случай е допустимо при прекратяване на производството, в отклонение от правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, съдът при разпределяне тежестта за разноските да съобрази, като относими, причините за прекратяването и да изследва по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК дали нуждата от съдебна намеса не е отпаднала в резултат на извънпроцесуалното поведение на ответника, който иначе е дал повод за предявяването на иска.

Оттеглянето и отказът от иска, които ищецът е в правото си да направи във висящия процес, е обвързано с преценена от самия него липса на правен интерес да продължава да поддържа претенциите си. Изводът е, че правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК не е абсолютно. При буквалното му прилагане, без съобразяване с общия принцип, че разноските по делото се понасят от страната, която с незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждането на делото, би могло да се стигне до неоснователно обогатяване на едната от страните за сметка на другата, каквото правото се стреми да не допуска. Нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК е приложима тогава, когато искът е бил изначално недопустим или когато оттеглянето или отказът от него, довели до прекратяването, са по незаявена или неустановена причина. Във всички останали случаи, когато причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските, респ. няма право да претендира такива.

В настоящия случай исковото производство е образувано на 08.06.2021 г. по молба на “ЛОЗАНА-62” ЕООД, [населено място], за откриване на производство по несъстоятелност на “ИРНИК ТРЕЙД” ООД, [населено място], като ищецът се е легитимирал като кредитор на ответника с доставени, но незаплатени стоки на стойност 27662.88 лева. В хода на цялото производство “ИРНИК ТРЕЙД” ООД, [населено място], се защитава срещу предявения иск, включително оспорвайки качеството на кредитор на молителя с всички допустими правопогасяващи, правонамаляващи и правоунищожаващи възражения. Действително, предмет на производството по чл. 625 ТЗ не е съществуването на самото вземане на молителя, а състоянието на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на ответника и началната й дата. Нормата на чл. 625 ТЗ обаче предоставя активна процесуална легитимация за подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на кредитор на дружеството, поради което с отпадането на това качество отпада и правният интерес от поддържане висящността на производството. С молба вх. № 8638/12.04.2023 г. (л. 575 от в. т.д. № 361/2022 г. на САС) ищецът прави отказ от предявения иск, заявявайки, че длъжникът изцяло е погасил дължимите суми след завеждане на делото. При тези фактически данни се налага извод, че ответникът и настоящ жалбоподател е дал повод за завеждане на делото. В хода на производството е направен отказ от иска, обусловен от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, които са възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, а именно извършено плащане на дължимата на молителя сума. В този случай, следва да намерят приложение общите правила за разпределение на тежестта за разноски, като на ответника бъде отречено правото на такива, с оглед неговото процесуално и извънпроцесуално поведение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 630 от 13.10.2023 г. по в. т.д. № 361/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: