Определение №554/14.12.2020 по гр. д. №3221/2020 на ВКС, ГК, II г.о., докладвано от съдия Веселка Марева

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 554

гр. София, 14.12.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдия В. М гр. д. № 3221 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 228 от 16.07.2020г. по гр. д. № 72/2020г. на Софийски окръжен съд, ІI-ри въззивен състав, с което е потвърдено решение № 281 от 15.11.2019 г. по гр. д. № 864/2018г. на Ботевградски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д. М. Н. /лично и като наследник по закон на В. М. Т., починал в хода на делото/ срещу В. Т. Т. иск за прогласяване нищожност на основание чл. 42, б.„в“ ЗН на саморъчно завещание от 07.04.2009г., съставено от И. М. Т., починал на 13.03.2013г., в полза на В. Т. Т., поради това, че мотивът за извършване на завещателното разпореждане не е да се надари лицето-бенефициер, а да му се вмени задължение за грижи и издръжка приживе завещателя, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като с него се нарушавал принципът на справедливостта.

Касационната жалба е подадена от ищеца по иска Д. М. Н., лично и като наследник по закон на починалия в хода на делото ищец В. М. Т., чрез пълномощника адв. К. Г.. Изложени са твърдения за неправилност на решението. В приложеното към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправния въпрос относно недействителността на завещателно разпореждане, с което е вменено задължение към бенефициера да гледа трето лице и съставлява ли това завещателно разпореждане „тежест“ по смисъла на чл. 17 ЗН; както и към кой момент се определя валидността на завещанието - към момента на съставянето му или към момента на откриване на наследството. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие със съдебна практика, която е посочена.

Ответницата по касационната жалба В. Т. Т. чрез пълномощника си адв. Г. Д. взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по предявен иск за нищожност на саморъчно завещание на основание чл. 43, бв ЗН. Ищцата Д. М. Н. и починалият в хода на делото втори ищец В. М. Т., чийто наследник е ищцата, са наследници по закон на техния брат И. М. Т., починал 2013г. Брат им е оставил саморъчно завещание в полза на ответницата В. Т., с която живял на съпружески начала. Твърди се от ищците, че посоченият в завещанието мотив е за вменяване на задължения за грижи и издръжка, което му придава възмезден характер. Поради това считат за нарушен чл. 17, ал. 1 ЗН, който допуска условието или тежестта на завещанието да се изпълнят след смъртта на завещателя, а не приживе. Също така считат, че допълнителния мотив в завещанието - че завещателят не желае роднините му да получат каквото и да било, тъй като не са му помагали, когато е имал нужда, е в противоречие с добрите нрави.

Както първоинстанционния, така и въззивния съд са намерили иска за неоснователен. В завещателното разпореждане на И. М. Т. от 07.04.2009г. ясно е изразена воля да завещае цялото си имущество на жената, която живее с него на семейни начала и която единствена полага грижи за него, както когато е бил здрав, така и когато е бил болен; посочено е също така в завещанието, че завещателят не желае другите му роднини да получат нещо, тъй като никога не са му помагали, когато е имал нужда.

Изследвайки тези мотиви решаващият съд е приел, че завещателят визира поведение на ответницата в предходен момент спрямо този на съставяне на завещанието, т. е. грижите са полагани преди съставянето на завещанието и именно затова мотивът е възнаградителен и не противоречи на добрите нрави. Приел е, че дори използването на формата за сегашно време на глагола „полага“ да създава някакви съмнения относно периода на обгрижване на завещателя, тя не обуславя възмездност на завещателния акт, а само отразява допустимо и легитимно очакване /надежда, вяра, упование/ на завещателя, че и в бъдеще отношенията му с бенефициера ще се запазят такива, каквито са били досега. Видно, че никаква друга част от завещанието не сочи на размяна на насрещни престации, нито свързва полаганите от В. Т. грижи за завещателя с някакъв бъдещ момент. Съдът се е позовал и на съдебна практика, според която дори волята да завещателя да съдържа и такъв нюанс, а именно когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ ЗН /Решение № 117 от 10.11.2015г. на ВКС по гр. д. № 710/2015г., II г. о., ГК/. Прието е, че и при такова тълкуване на волята, завещанието не е нищожно. Въззивният съд е намерил за неоснователно и твърдението, че завещанието е нищожно поради лишаване от наследство на роднините на завещателя. Приел е, че мотивите за съставяне на завещание могат да са различни - да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещият се, да се накаже безотговорният - това са съображения, които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди. Затова изразеният от завещателя И. Т. допълнителен мотив, че не иска другите му роднини да получат каквото и да било, понеже никога не му били помагали, когато имал нужда, е израз на волята на Т. да възстанови справедливостта в неудовлетворителните /според него/ отношения с роднините му, като накаже тяхната безотговорност спрямо неговите нужди. А този мотив не противоречи на добрите нрави.

За недоказани са приети твърденията на жалбоподателката, че през последните години от живота си завещателят е бил във влошени отношения с В. Т.; но дори и този факт да е бил доказан, той е ирелевантен за изхода на спора, тъй като влошаването явно не е било до степен, която да мотивира завещателя да отмени завещанието.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице.

Въпросите за недействителността на завещателно разпореждане на основание чл. 42, б. „в“ ЗН когато с него е вменено задължение на бенефициера за гледане на трето лице; съставлява ли това „тежест“ по смисъла на чл. 17 ЗН, както и съм кой момент се определя валидността на завещанието, не са разрешени от въззивния съд. Съдът е приел, че посочените в текста на завещанието грижи са такива, полагани преди съставяне на завещанието, поради което е налице възнаградителен мотив, а не вменяване на задължение. В завещанието липсват каквито и да е данни за грижи към трето лице, поради което тази част от въпроса, която е почерпана от приложената практика, е напълно неотносима към случая. Касае се до благодарност за минали грижи, положени за завещателя от ответницата. А отразеното в завещанието, че не желае да облагодетелства роднините си, понеже не са му помагали, също е косвен израз на благодарност към ответницата, която единствена се е грижила за него. По този начин с втория мотив е обоснован и първия.

Формулираният от касатора въпрос би имал значение в случаи когато завещателното разпореждане по несъмнен начин изразява волята на завещателя да вмени задължение за бъдещи грижи на облагодетелстваното лице, т. е. когато волеизявлението да се прави срещу очаквана бъдеща възмездна престация. Такива случаи са разгледани в посочената от касатора съдебна практика - Решение № 1194 от 30.07.1984г. по гр. д. № 483/84г. на I г. о, решение № 156 от от 15.03.1995г. по гр. д. № 916/94г. на I г. о., Решение № 438 от 19.05.1999г. по гр. д. № 110/1999г. на I г. о. Предвид отликите с настоящата хипотеза, то посочената практика е неприложима. Що се отнася до посоченото Решение № 430 от 21.04.2004 г. по гр. д. № 84/2004 г., I г. о., то в него се приема, че противоречат на безвъзмездния характер на завещанието и водят до неговата нищожност завещателните разпореждания, с които се вменява задължение за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя за в бъдеще време - докато е жив, но същевременно е направено разграничението, че ако завещанието е направено заради положени в миналото грижи или за такива, които се дават към момента на неговото съставяне, то това е само морален мотив за извършване на завещанието и не води до нищожност.

В настоящия спор решаващият съд е приел, че завещателното разпореждане категорично не съдържа изявление, че се прави с оглед на бъдеща имуществена облага, която не е дадена към деня на съставянето му от страна на бенефициера. Поради това съдът с основание се е позовал на практиката по Решение № 816 от 30.10.2009г. по гр. д. № 1956/2008г. на I г. о. и на Решение № 117 от 10.11.2015г. по гр. д. № 710/2015г. на II г. о., които разглеждат сходни случаи, в които е изразен само благодарствен мотив, без възлагане на задължение.

Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на решаващия акт на окръжния съд.

Разноски от ответницата не са направени и не се претендират.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 16.07.2020г. по гр. д. № 72/2020г. на Софийски окръжен съд по касационната жалба на Д. М. Н..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
  • Веселка Марева - докладчик
Дело: 3221/2020
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Второ ГО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...