Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Н. М. против решение № 1714 от 30.11.2010г. по гр. д.№ 1564/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение 836/12.03.2010г. по гр. д.№ 1648/2008г. в обжалваната част по претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС и вместо това е отхвърлена претенцията на касаторката против съделителя И. Н. М. за присъждане на сумата 2000 лв. обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената й част от апартамент в [населено място] на [улица] за периода 04.09.2007г. – 07.05.2009г. В останалата част решението по извършване на делбата, постановено от РС не е било обжалвано от нея пред въззивната инстанция и е влязло в сила.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като съдът не е съобразил, че не е доказано, че ответника е предложил на жалбоподателката да ползва и тя апартамента.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като няма формулиран материално правен, или процесуален въпрос, който да е от значение за спора и да е разрешен при някоя от хипотезите на чл. 28№, ал. 1 т. 3 от ГПК.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е недопустима, защото е против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване..

Предмет на касационно обжалване е възивното решение, което е постановено само по претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата 2000 лв. Претенциите по сметки в рамките на делбеното производство представляват отделни искове, които се разглеждат едновременно с извършване на делбата с оглед приключване на всички имуществени отношения по повод съсобствеността, която се прекратява. Като такива, те се подчиняват на изискванията за предявяване на иск с изключение на изискването за заплащане на държавна такса, каквато се присъжда с решението. Обжалваемостта на решението, постановено по сметки зависи от същите предпоставки, от които зависи допустимостта на касационното обжалване на възивно решение.

Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Нормата влиза в сила на 21.12.2010г., съгласно пар. 26 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./ Висящите производства продължават по досегашния ред, съгласно пар. 25. Следователно за касационните жалби, постъпили след 21.12.2010г. се прилага новата процесуална норма, имаща по определение непосредствено действие. Това е така, защото касационната жалба има деволативен ефект, т. е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал. 2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство, т. е. меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба.

Касационната жалба, по която е образувано настоящото дело е постъпила на 12.01.2011г. – при действието на новата редакция на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 69, ал. 1 т. 1 от ГПК, размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. В случая тя е 2000 лв. Следователно касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, поради което ще се остави без разглеждане..

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ

касационна жалба, подадена от Л. Н. М. против решение № 1714 от 30.11.2010г. по гр. д.№ 1564/2010г. на Пловдивски окръжен съд

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: