6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 799

гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 2552 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), чрез държавен инспектор – В. И., срещу въззивно решение № 65/13.01.2023 г. по възз. гр. д. № 1715/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 4/01.02.2021 г. по гр. д. № 181/2018 г. на Окръжен съд – Видин и вместо него са отхвърлени предявените от касатора срещу П. Г. М. и А. И. М. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в решението, на обща стойност 370 825,18 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 – т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по следните въпроси: 1) следва ли да се изследва законността на източниците за придобиване на имуществото преди да се определи „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), респ. § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ; 2) възможно ли е съдът по свой почин, да преизчислява заключението на вещите лица, приети и неоспорени пред първоинстанционния съд; 3) представляват ли незаконно придобито имущество внесените по банкови сметки на проверяваното лице и неговата съпруга парични суми, за които не е установено законно основание на получаването им; 4) в случай, че производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се е развивало по реда на ЗОПДНПИ (отм.), кой е приложимият закон по отношение на понятията „имущество“, „доход“ и „значително несъответствие“ с оглед разпоредбата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ; 5) възможно ли е да се приемат за безспорен доход внесени от трети лица суми по банкови сметки на проверяваното лице и неговата съпруга, без да бъде изследвано имущественото състояние на тези трети лица, с оглед установяване или не законността на източника на тези суми и основанието за получаването им; 6) при определяне на значителното несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.), респ. ЗПКОНПИ следва ли да се съпоставя само наличното към края на проверявания период имущество, или следва да бъде съпоставено имущество за целия проверяван период. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответната страна по жалбата А. И. М., чрез адв. В. В., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С молба другият ответник - П. Г. М. е посочил, че поддържа подаденият отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че производството е образувано по иск на КОНПИ срещу П. М. и А. М. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 370 825,18 лв. Проверката е започнала по реда на отменения ЗОПДНПИ, като съгласно § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон. С Протокол № ТД10СФ/УВ-1059/29.01.2016 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на П. М., на когото е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1-во, вр. с ал. 1, пр. 2-ро, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 10 ЗОПДНПИ (отм.), като периодът на проверката е от 29.01.2006 г. до 29.01.2016 г. Обсъждайки събраните по делото доказателства, в т. ч. експертните заключения, въззивният съд е приел, че за проверявания 10-годишен период приходите на ответниците са общо в размер на 1 262 184,72 лв. В тази връзка е посочено, че за целите на закона не следва да се преценява дали даден доход, приход или източник на финансиране е законен или не (освен ако това обстоятелство не е установено по несъмнен начин - напр. с влязла в сила присъда), а от съществено значение е законността на придобитото през проверявания период имущество и то след като се установи значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на закона. Предвид това, в приходната част следва да се включат всички суми, които са постъпили като авоари по банковите сметки на ответниците. През изследвания период извършените обичайни (по §1, т. 6 ЗОПДНПИ - разходи за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на НСИ) и извънредни разходи (разходи за пътувания в чужбина; за данъци, такси и глоби; за застраховки, обучение и други разходи) възлизат на сумата 620 649,15 лв. При тези данни, нетните доходи по смисъла на § 1, т. 5 ДР от ЗОПДНПИ са положителна величина - 641 535,57 лв. (1 262 184,72 приходи - 620 649,15 обичайни и извънредни разходи). Позовавайки се на разрешенията в установената съдебна практика на ВКС, въззивният съд е посочил, че в имуществото по смисъла на § 1, т. 1 от закона се включват самите материални блага. Поради това, в патримониума на ответниците за проверявания период не се включват разходите за погасяване на кредити, за придобиване на леки автомобили, както и сумите, с които ответникът като титуляр се е разпоредил със своя авоар по банковите сметки, а стойността на наличните към края на проверявания период авоари, движими и недвижими вещи и дружествени дялове. С оглед изложеното, стойността на придобитото имущество възлиза на 196 650 лв., от която: 166 400 лв. - пазарна стойност на недвижимите имоти към момента на придобиването им; 21 750 лв. - пазарна стойност на придобитите леки автомобили; и 8 500 лв. – стойност на дружествени дялове. Внесените и преведени суми по банкови сметки на ответниците, които не са налични в края на проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито имат значение за определяне размера на релевантното несъответствие по см. на § 1, т. 7 ЗОПДНПИ (отм.), доколкото тези суми само са „преминали“ през банковите сметки, изразходвани са и не е установено да са вложени, респ. трансформирани в друго подлежащо на отнемане (и налично) имущество. В заключение съдът е приел, че ищецът не е доказал да е налице превишаване по см. на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ – отм. на придобитото от ответниците и налично в края на проверявания период имущество (на стойност 196 650 лв.) и нетните доходи (641 535,57 лв.). Напротив, нетните доходи превишават имуществото с 444 885,57 лв., а не имуществото нетния доход с повече от 250 000 лв. С оглед на това е направен извод, че предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за селектиране на жалбата.

Първият и петият въпроси в изложението са изцяло неотносими, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. В обжалваното решение е прието, че не е налице релевантното превишаване по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) на придобитото през проверявания период имущество и нетния доход, поради което не се налага изследване на законността на придобитото от ответниците. На отнемане не подлежат приходи или разходи, а незаконно придобито имущество, като преценката за законност се извършва, когато преди това е установено „значително несъответствие“ (§ 1, т. 7 от закона) между имуществото и нетния доход. В случая не е налице тази материална предпоставка от фактическия състав на правото на ищеца да претендира отнемането на имущество.

По втория въпрос следва да се посочи, че като инстанция по съществото на правния спор въззивният съд е длъжен в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, след обсъждане на всички доказателства по делото, на доводите и възраженията на страните, да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото и в зависимост от възприетото становище за крайния резултат по спора - да потвърди или да отмени първоинстанционното решение. Въззивният съд е изпълнил тези си процесуални задължения, като мотивите на решението съдържат подробен анализ и оценка на всички правнорелевантни факти, доказателства, доводи и възражения на страните; посочено е кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, кои се считат за недоказани и защо. Аргументацията на касатора в изложението отразява несъгласието му с извършения анализ и оценка на фактите и доказателствата по делото и с крайния решаващ извод за неоснователност на предявените искове. Тези доводи са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

По третия и шестия въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с разрешенията, приети с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/ 2021 г. на ОСГК на ВКС. С тълкувателното решение е даден отговор на въпросите – „представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“; и „подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. Даденото разрешение е, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, ако те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Четвъртият въпрос, касаещ приложимия закон, също не обуславя допускането на касационния контрол. Това е така, доколкото в случая е прието, че не е установено да е налице „несъответствие“ между имуществото и нетните доходи на ответниците. Поради това, какъвто и отговор да се даде на поставения въпрос, той не би обусловил различен краен резултат при липсата на една от материалните предпоставки за основателността на претенциите.

Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – също не се установява. Във фазата по допускане на касационната жалба Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Изводът за възможна очевидна неправилност трябва да произтича пряко от съдържанието на самото решение. В случая жалбоподателят не сочи в изложението си други доводи (извън аргументацията по повдигнатите правни въпроси) за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. След като една част от въпросите са необуславящи, а по другите не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, обжалваният съдебен акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен.

Предвид всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65 от 13.01.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 1715/2021 г. по описа на Апелативен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.