Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК.

С. Д. Х. и П. К. Х. са подали касационна жалба срещу решение № 828 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 217 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, с което е оставено в сила решението № 3572 от 30.11.2009 г. по гр. д. № 9102 от 2007 г. на Варненския районен съд, 12 състав и е признато за установено по отношение на Л. Н. С., че С. Д. Х. и П. К. Х. не са собственици на 600/922 кв. м. от ПИ 1168 по ПНИ на СО”П.”, която попада в имот № 13061 по помощния КП към ПНИ на СО”П.”, землището на [населено място]. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Основното оплакване е за недопустимост на иска, тъй като е предявен от лице по отношение на което не е завършена реституционната процедура по възстановяване на земеделската земя по ЗСПЗЗ и че решението е недопустимо защото е постановено при наличието на висяща административна процедура за оценка на земята, която има преюдициално значение за придобиването на правото на собственост като ползуватели и съдът е отказал спиране на производството

.

В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК като в изложението отново се правят оплаквания за неправилното приложение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални противоречия. Поставени са и въпроси както следва: налице ли е връзка на преюдициалност по предявеният отрицателен установителен иск и административното производство за трансформиране на правото на ползване в право на собственост; налице ли е правен интерес за предявяване на иск от лице, по отношение на което не е завършила административната процедура за възстановяване на собствеността и последният въпрос е допустимо ли е в производство по 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск да се оспорва протоколът на ИК на ОНС за утвърждаване на списъка на лицата на които се раздават земи за ползване. Представят се съдебни решения, произнесени от ВКС.

Ответницата Л. Н. С. не е взела становище по касационна жалба.

Касационната жалба е допустима предвид обстоятелството, че данните за размера на данъчната оценка, определяща обжалваемият интерес при завеждането на делото е 2216 лв. и значително надхвърля размера на обжалваемия интерес от 1000 лв., посочен в забранителната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на

С. Д. Х. и П. К. Х.

НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА,

тъй като не са налице условията на чл. 280, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Варненския окръжен съд е уважил предявеният отрицателен установителен иск от Л. Н. С. като наследник на Н. Г. П., на която с решение № 666 от 5.01.2000 г. на ОСЗГ, [населено място] е признато правото на възстановяване на нива с площ от 3, 300 дка, находяща се в[жк], м-ст “К. т.”, който е идентифициран по плана за старите имотни граници с № 13061. Иска е предявен срещу С. Д. Х. и П. К. Х. защото ищцата счита, че те не са придобили собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В решението подробно са обсъдени елементите от фактическият състав на придобиването на правото на собственост по реда § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ и е посочено, че нито един от изискващите се юридически факти не е налице. Касаторите не са установили по реда на пълното и главно доказване, че тяхната наследодателка С. Д. К. е получила право на ползване върху конкретния имот, Не е било доказано, че към 1.03.1991 г. са изградили върху терена постройка имаща статут на сграда по смисъла на тълкувателната разпоредба на § 1в от ПЗР на ППЗПСЗЗ и на последно място не е била заплатена в съответния срок стойността на земята. При липсата на елементите на фактическият състав на § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ позволяващи трансформация на правото на ползване в право на собственост Варненския окръжен съд е стигнал до извод, че иска е основателен.

Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението по поставените от касаторите въпроси.

Няма противоречие в съдебната практика по въпроса при кои случаи се спира производството по съдебното дело при условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Варненския окръжен съд, съобразявайки се с трайно установената практика на ВКС и при липса на противоречия по приложението й от съдилищата е намерил, че липсват основания за спиране на производството по делото при условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради висящо административно производство пред компетентния административен орган. В хипотезата на този текст спирането е задължително само при наличието на съдебно производство, по което се разглежда спорен праюдициален въпрос. Задължение за спиране липсва при наличието на висяща административна процедура. В този смисъл постановеното решение е допустимо.

Не са налице условията на чл. 280, ал. 1 ГПК във всичките му хипотези и по другите два въпроса. Налице е правен интерес от предявяването на отрицателният установителен иск и в случая когато реституцията върху земеделския имот не е завършила в полза на ищеца това е единствената правна възможност да се защити от предприетите действия на ответниците. Няма спор и по приложението на чл. 193 ГПК като е налице възможност за оспорване на всеки представен от противната страна официален документ след като последната подържа, че този документ легитимира правата й.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като по поставените въпроси съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на

решение № 828 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 217 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, по касационната жалба на С. Д. Х. и П. К. Х..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: