Производството е по чл. 274, ал. 2, изр 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Т. И. И. против определение № 655 от 06.08.2019 г. по гр. д.№ 98/2019 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е оставена без уважение подадената от него молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение № 232 от 19.06.2019 г. по в. гр. д.№ 98/2019 г. в частта за разноските.

В частната жалба се прави оплакване на нарушение на процесуалните правила – чл. 355 ГПК, тъй като той е осъден да плати деловодните разноски за въззивно обжалване, направени от въззивника. Счита, че нормата на чл. 78 ГПК е неприложима в делбеното производство, защото в него отговорностjа на разноски не е санкция.

Ответникът по частната жалба С. И. С. оспорва частната жалба. Счита, че постановеното определение не подлежи на обжалване отделно от решението с частна жалба. По същество счита частната жалба за неоснователна, тъй като въззивната жалба е уважена, за това производство не се прилага чл. 355 ГПК и защото не отговаря на данните по делото, че частният жалбоподател не е дал повод за подаване на въззивната жалба.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 248, ал. 3 изр. 2 ГПК е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 1 т. 2 във вр. с ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Данните по делото са следните. Между С. И. С. и Т. И. И. е допусната делба на УПИ. ... от кв.. ... по плана на [населено място], обл. Хасковска, който с решението по допускане на делбата е изнесен на публична продан. В тази част решението на РС е обжалвано от С. И. С.. Въззивната инстанция е възприела изложеният от него довод във въззивната жалба за наличие на хоризонтална етажна собственост, поради което дворното место не е самостоятелен обект на собственост и не може да се изнесе на публична продан. Затова е отменил решението на РС и е възложил дворното място на двамата съделители. Като резултат от това е осъдил ответника Т. И. да плати на С. С. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 600 лв.

Частният жалбоподател е поискал отмяна на решението в частта за разноските, тъй като с поведението си не е станал причина за обжалване на решението.

За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че по правилото на чл. 355 ГПК се разпределят разноските само в първата инстанция, а при спор и обжалване в горна инстанция, нормата на чл. 78 ГПК е приложима. Допълнил е, че страните не са постигнали спогодба, а са продължили да спорят относно способът, по който да се извърши делбата.

Определението е правилно.

Делбеното производство е особено исково и нормите в ГПК, които го уреждат посочват отклоненията от общото исково производство. По въпросите, по които няма специална уредба са приложими общите правила. По отношение на дължимите държавни такси за това производство, отклоненията от общия исков процес са предвидени в нормата на чл. 355 от ГПК, аналогична на чл. 293а от ГПК отм. съобразно които отговорността за разноски става съобразно стойността на дяловете, определени с решението по допускане на делбата. В разясненията, дадени в т. 9 от ПП-7-73 е посочено, че съобразно стойността на дяловете от прекратената общност се определя държавната такса за ликвидиране на съсобствеността. Когато обаче разноските са направени по повдигнати правни въпроси по реда на обжалването относно избрания способ за ликвидиране на съсобствеността или по сметките, деловодните разноски се присъждат по общите правила, уредени в чл. 64 ГПК отм., сега чл. 78 от действащия ГПК.

В случая, тъй като разноски, които частният жалбоподател е осъден да плати са за въззивното производство, по което той е бил ответник, въззивната жалба е уважена. Приложима е общата норма на чл. 78, ал. 1 ГПК, защото във въззивното производство страните спорят относно правилността на решението досежно избрания от съда способ за прекратяване на съсобствеността. Не може да се приеме, че въззиваемият с поведението си не е дал повод за подаване на въззивната жалба, защото не е постигната спогодба между съсобствениците и те не са имали единно становище по начина за извършване на делбата на дворното място, а напротив. По същество от името на частният жалбоподател в качеството му на въззиваем, пълномощникът му е оспорил въззивната жалба и е искал да се остави без уважение, пледирал за оставяне в сила на решението в частта, с която имота е изнесен на публична продан, като единствената възможност за извършване на делбата. Предвид изложеното, съдът правилно е приложил нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и не е имало основание за изменение на възивното решение в частта за разноските, поради което определението следва да се потвърди.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 655 от 06.08.2019 г. по гр. д.№ 98/2019 г. на Окръжен съд-Хасково.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: