6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 751
София, 21.02.2024 г.В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И.
ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Вълдобрева гр. дело № 2883/2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „Евроинс“ АД, чрез пълномощника юрк.С. К. и по насрещна касационна жалба на Д. Д. А., подадена чрез пълномощника адв. Д. К., против решение №1256 от 10.03.2023г., постановено по въззивно гр. дело № 14682/2021г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав. С обжалваното решение е потвърдено решение от 03.10.2021г. по гр. д.№14693/2020г. на СРС за осъждане на застрахователното дружество да плати на Д. А., на основание чл. 432 КЗ, сумата 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дядо й Ч. С. А., настъпила на 13.10.2019г. в резултат на ПТП от 11.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020г. и за отхвърляне на иска по чл. 432 КЗ за разликата над присъдените 10 000 лева до претендираните 25 000 лева, заявени като частичен иск от общо обезщетение в размер 50 000 лева.
Касаторът – ЗД „Евроинс“ АД обжалва решението на СГС в осъдителната му част. Поддържа, че в тази част то е неправилно и необосновано-основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Оспорва извода на въззивната инстанция, че ищцата е материалноправно легитимирана да претендира обезщетение от смъртта на дядо си. Иска да бъде отменено решението в осъдителната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ответник поддържа основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и формулира първата група въпроси, които съставът на касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в т.1 от ТР№1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС обобщава по следния начин: 1. Какви са предпоставките/критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., от причинена смърт на техен близък. Според касатора този въпрос е разрешен в противоречие с разясненията, дадени в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постановените след същото, по реда на чл. 290 ГПК, решения на касационна инстанция. Във връзка с доводите за завишен размер на присъденото в полза на ищцата обезщетение, формулира въпросите: 2. Как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и 3. Приложима ли е разпоредбата на § 96 от ПЗР на КЗ за искове, предявени след влизане в сила на тази разпоредба и следва ли съдът при евентуално уважаване на иска да съобрази, посочения в разпоредбата лимит 5 000 лева.
В отговор на касационната жалба на ЗД „Евроинс“ АД, ищцата Д. А., чрез процесуалния си представител, поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
С насрещна жалба, подадена в преклузивния срок по чл.287, ал.2 ГПК ищцата А., чрез адв.Д.К., обжалва решението на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от нея иск за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева. Поддържа неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т. 3 ГПК.
Касаторът - ищец формулира следните въпроси, за които счита, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Допустимо ли е съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в съвкупност целия събран доказателствен материал и 2. При отсъствие на категорични доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на ПТП и настъпилия вредоносен резултат, следва ли да се приеме за безспорно доказан приносът му. По първия въпрос твърди противоречие на въззивното решение с решение № 24/29.01.2010г. по гр. д.№ 4744/2008г на І ГО, решение № 166/03.08.2011г. по гр. д. № 1065/2010г. на ІІІ ГО; решение № 211/15.04.2002г. по гр. д.№ 677/2001г. на І ГО, а по втория - с решение № 54/22.05.2012г. по т. д.№316/2011г. на ІІ ТО, решение № 50/27.07.2015г. по т. д.№ 271/2014г. на ІІ ТО, решение № 98/24.06.2013г. по т. д.№596/2012г. на ІІ ТО и решение № 165/26.10.2010г. по т. д.№93/2010г. на ІІ ТО. Не на последно място счита, че в обжалваната част въззивното решение е очевидно неправилно.
В предоставения срок застрахователното дружество не е взело становище по насрещната касационна жалба.
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в законоустановените срокове, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
По предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата болки и страдания от смъртта на дядо й, въззивният съд е приел, че фактическата обстановка е детайлно и коректно изложена от първоинстанционния съд, чрез подробно посочване на относимите към спора факти и доказателствата, които ги установяват и е препратил към нея на основание чл. 272 от ГПК. Установено е по делото настъпването на ПТП на 11.10.2019г. на път 6204 (с.С. и [населено място]) между л. а Мерцедес, управляван от К. Г. и пешеходеца Ч. А., при което на последния са причинени тежки телесни увреждания, от които на 13.10.2019г. е починал. За увреждащия л. а. Мерцедес е имало към датата на инцидента валидно сключен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Според заключението на САТЕ инцидентът е настъпил на път извън населено място, на прав пътен участък, през светлата част от денонощието - в 11 часа и при добра видимост, на пътно платно с две ленти за движение; в района няма светофари, в близост няма пешеходни пътеки, нито знаци. Преди удара автомобилът се е движел в посока от [населено място] към [населено място] със скорост 77,43 км/ч. Когато автомобилът бил на км 2+525 след табелата за край на селото, пешеходецът предприел пресичане на платното от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила със скорост около 5 км/ч, под ъгъл 97-98 градуса. Към момента на удара с пешеходеца скоростта на автомобила била 36 км/час. Според експерта, водачът възприел опасността (навлизането на пешеходеца на платното за движение), когато се намирал на разстояние около 55 метра, задействал спирачната система, но предприетото спиране било със закъснение 2,23 секунди; настъпил удар между предната дясна част на автомобила и задно дясна странична част на пешеходеца. В резултат на удара тялото на пострадалия се наклонило към автомобила и последвал контакт между преден капак и тазовата област, след което пешеходецът бил отхвърлен напред и в дясно. Според експерта пешеходецът е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако не е предприел пресичане на пътното платно на неопределено за целта място, както и, ако е изчакал преминаването му и чак след това е продължил пресичането. С влязла в сила присъда от 14.05.2021г. по нохд № 108/2021г. на ОС-Кюстендил, водачът К. В. Г. е признат за виновен в това, че на 11.10.2019г. на път № 6204, в участъка между [населено място] и [населено място], към км 2+525, при управление на л. а. „Мерцедес 250Д” с рег. [рег. номер на МПС] нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП-като водач не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (не намалил скоростта и в случай на необходимост не спрял, когато възникнала опасност за движението-пресичане на пътното платно от пешеходеца Ч. С. А. от [населено място]) и по непредпазливост причинил смъртта му, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Не се спори по делото, че ищцата е внучка на починалия в резултат на ПТП Ч. А..
За да приеме, че ищцата е материалноправно легитимирана да води прекия иск въззивният съд е обсъдил показанията на св. Д. А. (баща на ищцата и син на починалия), че между внучката и дядо й е налице трайна и дълбока емоционална връзка, основана на взаимна обич, привързаност и подкрепа, като загубата му е довела до негативни емоционални преживявания; още от малка ищцата и дядо й били много привързани един към друг, тя била неговата любимка; по времето, когато дядото бил в Гърция, ищцата ходела при него всяко лято и стояла по един месец, а впоследствие през седмица-две тя ходела по Дупница при дядо си; след като се случил инцидентът, ищцата започнала да прави планове да се премести да живее при дядо си в Дупница, за да се грижи за него, но когато научила, че дядо й е починал, много се разстроила, а впоследствие той много й липсвал. Оттогава тя не искала да ходи в Д., тъй като свързвала това място с дядо си. С оглед тези показания, които не са опровергани от други доказателства по делото, съдът е приел за доказано наличието на изградена между ищцата и нейния дядо силна емоционална връзка от най-ранната й детска възраст до момента на смъртта му, която обуславя материална легитимация на ищцата да претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на дядо си. В тази връзка въззивният съд е споделил изцяло подробните съображения за това на първоинстанционния съд, основани на анализ на изложените от свидетеля логични и непротиворечиви твърдения.
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е отчел възрастта на ищцата (25 годишна) и възрастта на починалия (85 годишен) към датата на инцидента, установения им начин на живот и обстоятелството, че те не са живели в общо домакинство (ищцата е имала свое семейство), липсата на данни за взаимна социална обвързаност, както и липсата на доказателства за тежки психични и емоционални последици за ищцата, надхвърлящи обичайните такива при поддържани близки роднински отношения. С оглед на това съдът е намерил за адекватен на претърпените от ищцата неимуществени вреди, отчитайки и икономическите стандарти в съответния период, е размер на обезщетение от 20 000 лева.
Счетено за неоснователно е искането на ответника за прилагане на § 96 от ПЗР на КЗ относно размера на вредите, тъй като според съда законовите разпоредби на чл. 493а, ал.4 от КЗ и § 96 от ПЗР на КЗ, с които са въведени лимити на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди от лицата извън посочените в ал. 3 на чл. 493а, противоречат на Директива 2009/103/ЕО, на практиката съда на ЕС, както и на чл. 52 от ЗЗД, поради което не следва да се прилагат.
Според въззивния съд, своевременно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е основателно. Отчитайки установения по делото механизъм на настъпване на инцидента и поведението на двамата участници в ПТП съдът е приел, че пешеходецът е допринесъл на настъпването му, като е нарушил правилото на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП–преди да навлезе на пътното платно за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Посочил е, че пострадалият е предприел пресичане на път извън населено място, в близост до което няма пешеходна пътека, при което пресичането на пътното платно е разрешено, но при спазване на правилата, установени в чл. 113, ал.2 от ЗДвП. Според съда в случая пострадалият пешеходец, който е участник в движението по силата на §6, т. 28 от ДР на ЗДвП и спрямо който е приложимо и общото правило на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (с поведението си да не създава опасности и пречки за движението), преди да предприеме пресичане на пътя, е имал обективна възможност да възприеме движещия се по пътното платно и приближаващ се автомобил, но не е съобразил поведението си с конкретната обстановка и наличната опасност при приближаването на автомобила. Този извод е направен от вещото лице въз основа на обективни данни, съдържащи се в изготвения от контролните органи непосредствено след инцидента протокол за оглед на местопроизшествие, относно конкретните обстоятелства, при които същото е настъпило (състоянието на пътя и условията на пътното платно, движението на автомобила преди и към момента на удара и предприетите от водача действия, мястото на удара и пр.). Отчитайки каузалния принос на поведението на пострадалия за настъпването на ПТП съдът е преценил, че степента на допринасяне от негова страна за вредоносното събитие е 50 %. Посочил е, че и двамата участници в ПТП са имали обективна възможност да възприемат опасността и да предприемат адекватна реакция за предотвратяването му – водачът на МПС да предприеме своевременно спиране на движението, а пешеходецът – да изчака преминаването на приближаващия се автомобил. С оглед на така приетия размер на приноса на пострадалото лице от 50%, отговорността на ответника за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди и намалена наполовина, при което искът за неимуществени вреди е преценен за основателен за сумата 10 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 31.01.2020г. до окончателното плащане.
По касационната жалба на ЗД „Евроинс“ АД:
Върховният касационен съд намира, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от дружеството част.
Първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е основан на мотивите на обжалваното решение. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, включително и по цитираните от касатора ТР и решения, постановени по чл.290 ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по обобщения въпрос: Какви са предпоставките/критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., от причинена смърт на техен близък.
По насрещната касационна жалба на Д. Д. А.:
С оглед допускане на касационното обжалване по първоначалната касационна жалба, не е налице хипотезата по чл.287, ал.4 ГПК. Касационната инстанция следва да прецени дали е налице основание за допускане на обжалването и по насрещната касационна жалба.
Съдът намира, че въззивно решение в отхвърлителната му част не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.
Касационно обжалване следва да се допусне по насрещната касационна жалба, във връзка с първия въпрос, който е от обуславящо значение за изхода на спора и който съгласно правомощията, дадени в т.1 от ТР№1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съдът уточнява в следния смисъл: За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи.
За касационното обжалване касаторът – ответник ЗД „Евроинс“ АД дължи държавна такса в размер 200 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Държавна такса за разглеждане на насрещната касационна жалба на Д. Д. А. не се дължи от ищцата - касатор, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1256 от 10.03.2023г., постановено по въззивно гр. дело № 14682/2021г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав.
УКАЗВА на ЗД „Евроинс“ АД, представлявано от пълномощника юрк.С. К., в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 200 лева.
При неизпълнение на указанията, касационната жалба ще бъде върната, а производството пред ВКС-прекратено.
След представяне на доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: