№ 570

[населено място], 09.12.2019г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на втори декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 835/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. С. против решение № 2196/15.08.2018 г. по гр. д.№ 3030/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 20.01.2017 г. по гр. д.№ 5654/2012 г. на Софийски градски съд и са уважени предявените от „Б. П. Б„ АД против касатора обективно съединени искове по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, като са признати за установени вземания на ищеца към ответницата от главница, просрочени договорни и наказателни лихви, такси и разноски по обслужването от банката, на основание договор за банков кредит от 25.09.2006 г., изменен с анекс от 13.11.2007 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл. 298 ал. 2 ТЗ, с оглед приетата приложимост на посочените от ищеца Общи условия, без доказателства за предаването им от кредитодателя на кредитополучателя. Необосновани, с оглед приложима правна норма, а и несъответни на фактическата обстановка, касаторът оспорва изводите на въззивния съд, че е обвързан с Общите условия, предвид изричното им приемане, с приподписване. Позовава се и на противоречие с чл. 60 ал. 2 ЗКИ, досежно извода за надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, въпреки че отправената покана не визира минимално необходимото съдържание, според разпоредбата: разграничаване по размер на неиздължените на падеж или частично издължени вноски от тези, чиято изискуемост не е настъпила и...