О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 363

гр. София, 20.06.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 401/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 291 от 15.12.11г., постановено по гр. д.№ 107/11г. на Ловешкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 5 от 14.01.11г. по гр. д.№ 322/10г. на Тетевенския районен съд, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че [фирма], [населено място] е собственик на 3714/11580 ид. части от поземлен имот с идентификатор 72343.500.3047 по кадастралната карта на [населено място] и е отменен частично констативен нот. акт № 157/09г. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процестният имот е бил държавна собственост, като до 1998г. е бил включен в дълготрайните материални активи на Горско стопанство – Т., а от тогава, при образуването на [фирма]-Т. на основание чл. 62 ТЗ със заповед РД-41-653 от 10.11.1998г. на министъра на зeмеделието, горите и аграрната реформа, е включен в неговия капитал като непарична вноска, като е конкретизиран в последвалия разделителен протокол от 25.11.98г., а понастоящем е собственост на ищеца в първоинстанционното производство като негов правоприемник. Прието е, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй...