О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№246

гр.София, 19.06.2012 година

В. касационен

съд на

Република

България

, Второ гражданско отделение

в закрито заседание на

четиринадесети юни

две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

изслуша докладваното от

председателя

(съдията)

СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ч. гражданско

дело под №

270/2012 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 23, ал. 4, т. 4 З..

Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 4982 от 18.05.2012 год. на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ срещу определение № 967 от 02.05.2012 год. по в. ч.гр. дело № 1199/2012 год. на Софийския апелативен съд, 5-ти състав, с което е потвърдено определението от 24.02.2012 год. по гр. дело № 11995/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение. С определението на първоинстанционния съд е разрешено на А. И. П., на основание чл. 23, ал. 4, т. 4 З. да извърши безкасово плащане на парични задължения за адвокатско възнаграждение в наказателното производство чрез превеждане на дължимите суми от запорираната му банкова сметка.

Поддържат се оплаквания, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Според жалбоподателя, договорът за правна защита и съдействие обвързва единствено страните по него и не може да послужи като доказателство, че е налице воля на представлявания за упълномощаване на адвокат за осъществяване на процесуално представителство в конкретното наказателно производство. Твърди се, че липсата на валидно пълномощно, което да удостоверява наличието на представителна власт по отношение на адвокатите, не дава основание да се направи извод за евентуално „положен труд” по смисъла на чл. 23, ал. 4, т. 4...