№354

С., 15.06.2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 439 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от З. Г. Н., Д. И. М., З. Х. Х. и Н. Х. Н., чрез пълномощника им адвокат Д. П., против решение № 284 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 2162/2011 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 3074 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 8639/2008 г. на Районен съд-Варна и е постановено друго за отхвърляне4 на предявнеия от З. Г. Н., Д. И. М., З. Х. Х. и Н. Х. Н. иск за установяване, че Б. С. Я. и В. И. В., последния наследник на починалия в хода на производството И. В. Я., не са собственици на реална част с площ * кв. м. от имот пл. № * по КП на местност „Б.-с.” /”Л.”/, целия с площ * кв. м. в землището на [населено място],[жк], при твърдяно от ответниците придобивно основание – давност, чрез владение, осъществявано за 10 годишен период, считано от 3.07.1998 г. – влизане в сила на решение № 521/19.06.1998 г. на О.-В. до предявяване на иска – 13.11.2008 г.

Ответникът по касационната жалба В. И. В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а Б. С. Я. не е изразила становище.

За да постанови решението си, Варненският окръжен съд е приел, че ищците се...