Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В. ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ГЕО. Б. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 2082 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Анхойзер-Буш ЛЛС, САЩ, подадена чрез пълномощник, против решение № 40 от 05.01.2022 г. по адм. д. № 8739/ 2021 г. на Административния съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № РС-212-(1) от 25.06.2021 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Р. Б. за отхвърляне на подадена от Анхойзер-Буш ЛЛС, САЩ, жалба срещу решение от 18.08.2020 г. за пълен отказ за признаване действието на територията на страната на международна регистрация на марка с № 836819 BUD, словна. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е издирил всички приложими норми на европейското право и не е обсъдил наведените от дружеството аргументи, поради което не е съобразил в изводите си установения изключителен характер на режима за закрила на наименованието за произход, предвиден с Регламент (ЕС) № 1151/2012. Твърди, че системата на ЕС за закрила на земеделските продукти и храни има изчерпателен характер и не допуска държавите членки да продължат да предоставят национална система за закрила успоредно с европейската. Повторно поддържа възраженията си, че по отношение на спорната марка защитата е преустановена на 31.10.2004 г., когато е изтекъл преходния период за Р. Ч. да подаде заявка за регистрация в системата на ЕС и такава заявка не е подадена. По подробно и повторно поддържани твърдения за незаконосъобразност на отказа касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт, като Патентното ведомство бъде задължено да признае действието на марката на територията на страната.
Ответникът председателят на Патентното ведомство, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на материалния закон.
Първоинстанционният съд е установил, че производството пред Патентното ведомство е образувано по искане на Анхойзер-Буш ЛЛС, САЩ, за признаване действието на международната регистрация на марка № 836819 BUD, словна, за стоки от клас 32 "бира" на територията на страната. По делото е безспорно, че Анхойзер-Буш ЛЛС, САЩ, притежава международна регистрация на марка № 836819 BUD, словна, за стоки от клас 32 "бира" от 30.09.2004 г. С решение № 836819 от 18.08.2020 г. на държавен експерт в дирекция "Експертиза и опозиция на марките и географските означения" е отказано признаването на действието на международната регистрация на тази марка на територията на страната. Срещу този отказ дружеството е подало жалба на 18.11.2020 г. до председателя на ПВ, по която е постановен оспорения в съдебното производство акт.
С решение № РС-212-(1) от 25.06.2021 г. председателят на Патентното ведомство е оставил без уважение жалбата на дружеството. Органът е приел, че марката съдържа словния елемент "BUD", който е идентичен на регистрирано по реда на Лисабонската спогодба наименование за произход № 598 BUD със закрила от 10.03.1975 г. за стоката „бира“ от клас 32 МКСУ, с произход от Р. Ч. Позовал се е на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗМГО, според която не се регистрира марка, чиято регистрация е в нарушение на българското законодателство, на законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Р. Б. или Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на географските означения/наименования за произход, а според чл. 2 от Лисабонската спогодба "наименование за произход" е географското наименование на страна, област или местност, които служат за означаване на една стока, която произхожда оттам и чиито качества или свойства се дължат изключително или основно на географската среда, включваща природни и човешки фактори.
В конкретното производство международната регистрация на марка № 836819 е противопоставена на наименование за произход № 598, регистрирано по реда на Лисабонската спогодба. Не е спорно, че наименованието за произход "BUD" е с произход Р. Ч. регистрирано е на 10.03.1975 г. за стоката „бира“ под № 598. Процесната международна регистрация на марка № 836819 също се състои от словния елемент "BUD". Органът е приел, че международна регистрация на марката на заявителя използва изцяло регистрираното по-рано наименование за произход, което противоречи на чл. 3 от Лисабонската спогодба и на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗМГО.
За да се произнесе, органът е посочил, че съгласно чл. 2, nap. 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21.11. 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, той обхваща и стоката „бира". Предвиденият режим на закрила несъмнено има изключителен характер, като целта му не е да установи наред с националните правила и допълнителен режим за закрила за географските означения, а да уреди еднакъв и изчерпателен режим на закрила за тези означения в рамките на ЕС. Във връзка с поддържаното възражение на жалбоподателя и соченото от него решение на СЕС по дело С-478/07 органът е приел, че разрешеният от Съда въпрос засяга отношения между две държави членки - Чехия и Австрия по сключено между тях преди присъединяването им към ЕС двустранно споразумение. С този акт СЕС не е коментирал приложимостта на Лисабонската спогодба за държавите членки, които са страни по нея, в това число и за закрила на регистрираните по реда й наименования за произход. Председателят на ПВ се е мотивирал, че доколкото европейското законодателство не дерогира приложението на Лисабонската спогодба, Р. Б. е длъжна да спазва и предоставя закрила на регистрираните по реда на този акт наименования за произход, тъй като е страна по спогодбата. Според органа регистрацията на чешкото наименование за произход не е заличена в международния регистър и е действаща и понастоящем. В подкрепа на този извод издателят на акта се е позовал на Решение (ЕС) 2019/1754 на Съвета от 7.10.2019 г., с което Европейският съюз като субект се присъединява към Женевския акт на Лисабонската спогодба. Във връзка с този акт, с Регламент (ЕС) 2019/1753 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2019 г. относно действието на Съюза след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания са уредени и въпросите, свързани с упражняването на правата и задълженията за Съюза, произтичащи от това присъединяване. Органът е съобразил конкретните данни по преписката, позовал се е на чл.11, 2 от този Регламент и е приел, че срокът на закрила на регистрираното от Р. Ч. наименование за произход по Лисабонската спогодба не е изтекъл, поради което искането на Анхойзер-Буш ЛЛС, САЩ, не може да бъде удовлетворено.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна. Обосновал е извод за съответствие на акта с материалноправните разпоредби. Съдът е анализирал приложимата правна уредба, като е обсъдил и релевантните възражения на жалбоподателя, които е приел за неоснователни и е отхвърлил жалбата.
Решението е правилно.
В отсъствие на спор за факти съдът е издирил и приложил релевантната за спора правна уредба към датата на издаване на оспорения акт. Отговорил е на основното възражение на жалбоподателя за изключителния характер на режима за закрила на наименованието за произход, предвиден с Регламент (ЕС) № 1151/2012, тъй като системата на ЕС за закрила на земеделските продукти и храни има изчерпателен характер и не допуска държавите членки да продължат да предоставят национална система за закрила успоредно с европейската. Както пред първоинстанционния съд, така и в касационното производство жалбоподателят поддържа това становище и го подкрепя с цитирана практика на СЕС, която според касационния състав е неотносима, доколкото релевантните факти по спора намират конкретна правна регулация.
Правилно и органът, и съдът са съобразили чл. 11, 2 от Регламент 2019/1753, съгласно който по отношение на всяко наименование за произход, произхождащо от държава членка, която е страна по Лисабонската спогодба, за продукт, попадащ в обхвата на един от регламентите, в това число и Регламент (ЕС) № 1151/2012, но който не се ползва от закрила съгласно въведените правила, държавата членка трябва да поиска или регистрация на това наименование за произход съгласно Регламента, или регистрацията на наименованието да бъде заличена от международния регистър. За това действие е предвиден срок, който е преклузивен, в който всяка държава членка следва да предприеме избраното действие и той е определен до 14.11. 2022 г. Няма спор, че Р. Ч. е приета в Европейския съюз през 2004 г. Няма данни страната да е заявила вписване по реда на Регламент № 1151/2012. Но нейното наименованието за произход с № 598 "BUD" се ползва с международна закрила по Лисабонската спогодба, регистрирано преди присъединяването на Чехия към Европейския съюз. Именно с цел да се избегнат случаи на предоставяне на закрила извън европейската и за да се уредят заварените положения с получили международна закрила по реда на Лисабонската спогодба наименования за произход, за които държави членки не са направили постъпки за вписване в европейската система за закрила, ЕС като субект се присъединява към Женевския акт на Лисабонската спогодба и урежда последиците от това присъединяване за държавите членки с приетия Регламент (ЕС) 2019/1753. С него е въведена единна процедура и преклузивен срок за вписване в европейската система за закрила, след изтичането на който ще настъпят предвидените за страните последици. До тази нормативно определена дата вписаното в международния регистър наименование за произход с № 598 "BUD" се ползва от закрилата по Лисабонската спогодба, тъй като по делото няма данни, че преди този срок националното наименование за произход е получило закрила по реда на Регламент № 1151/2012 или че регистрацията е заличена от международния регистър.
Във връзка с наведено от жалбоподателя възражение правилно първоинстанционният съд е тълкувал решение на СЕС по дело № С-478/07. С него е прието, че общностният режим не допуска прилагането на режим на закрила, предвиден в двустранни договори между държави членки, макар да не е била подавана заявка за регистрация на наименованието за произход съгласно съответния регламент. Конкретният казус касае ползвана закрила по Лисабонската спогодба. Правилно съдът е съобразил, че към датата на издаване на оспорения акт на председателя на ПВ са приложими разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/1753 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2019 г. В тази връзка е неотносимо наведеното в писмената защита на касатора искане за спиране на производството по делото за представяне на доказателства след 14.11.2022 г. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване съгласно чл. 142, ал. 1 АПК.
Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от Анхойзер-Буш ЛЛС, САЩ жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на Патентното ведомство на Р. Б. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за защита от юрисконсулт на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 05.01.2022 г., постановено по адм. д. № 8739/ 2021 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Анхойзер-Буш ЛЛС, САЩ, със съдебен адрес в гр. София, [улица], да заплати на Патентното ведомство на Р. Б. гр. София, бул. "Г.М. Д." № 52Б, направените по делото разноски в размер на 100 лв. (сто лева) .
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Г. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА