О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 759

ГР. С., 09.06.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.06.14 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №2157/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Е. Г. и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр. д. №838/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени в размер от 3 190 лв. и 539, 99 лв. и отхвърлени за разликата до предявения размер от съответно 5 952 лв. и 1 113 лв. исковете на Е. Г. срещу ГДИН с пр. осн. чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

К. жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени, касаторът – ищец се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Намира за противоречиво решаван от съдилищата въпросът: при искане на напуснал системата на МВР служител за заплащане на извънреден труд над нормативно определените часове за тримесечие при сумарно изчисляване на труда, как се заплащат изработените над норматива часове: като извънреден труд или като неползван годишен отпуск.

По делото въззивният съд е определил възнаграждение за извънреден труд по чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР само за нормативно определените часове, като е приел, че за надвишаващите ги часове положен от ищеца труд му се дължи...