В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г. о. в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

при секретаря Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 525 по описа за 2014 год.

И за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Ц. И. А. „ ІІ, №67, ет. 2, ап. 4, чрез адв. В. Д. за отмяна на решение №198/04.02.2013 год., постановено по гр. д. № 3173/2012 год., на Окръжен съд [населено място], V-ти състав, с което са отхвърлени предявените от молителя [фирма] срещу А. Г. Т. от [населено място] искове за установяване дължимостта на вземането по заповед за изпълнение № 911/12.10.2011 год., издадена по ч. гр. д. № 1823/2011 год. на Асеновградския районен съд за сумата 1200 лв. възнаграждение по договор за посредничество от 18.05.2011 год. и за сумата 2000 лв. неустойка по договора, заедно със законната лихва от подаване на заявлението -07.10.2011 год. до окончателното изплащане и са присъдени разноски.

В молбата се твърди, че за да постанови своето решение въззивният съд е приел, че показанията на св. Т. Т. са непротиворечиви и ясни относно обстоятелствата, че не е имал контакт с ищеца, не е бил воден, нито той, нито майка му / ответницата по иска/ на оглед на процесния апартамент и че той не е сключвал договор с ищеца. Според молителя тези негови показания са в основата на фактическия извод, че ищецът не е изпълнил сключения между страните договор и с...