О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 159

ГР. С., 29.05.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.05.14 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1788/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр. д. №977/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от И. С. срещу касатора, С. Г. / негова съпруга/ и В. Г. / техен син/ иск по чл. 135 от ЗЗД – обявено е за относително недействително спрямо ищеца / като кредитор на ответника –касатор/ дарението на недвижим имот, притежаван в СИО, извършено от първите двама ответници в полза на третия ответник.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с цитираната практика на ВКС въпросите: може ли със свидетелски показания да се доказват договори на стойност над 5000 лв.; може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност.

Вторият въпрос е от предмета на спора и от значение за изхода му – ТР №1/19.02.10 г., и се решава противоречиво в практиката на ВКС. За уеднаквяването й е образувано ТД №5/13 г. на...