№ 881

гр.София, 15.11.2018г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N 3042описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 30.03.2018г.. по гр. д.№129/2018г. на ОС Хасково, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 128 КТ.

Жалбоподателят - Р. Д. Ч., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС

Ответникът- [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Р. Ч. иск срещу [фирма], за сумата от 8082, 34 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., както и предявеният иск за сумата от 1534, 96 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.02.2014 г. – 08.03.2017 г.

По настоящето дело не е спорно, че между страните е налице трудов договор от 01.02.2012 г., по силата на който ищецът Р. Д. е назначен на длъжността „електромонтьор по изпитване на ел. съоръжения“ в ответното дружество.

Съдът е приел, че при направено от работодателя оспорване на положения от ищеца труд в тежест на последния е да докаже, че през исковия период е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения. Прието е, че добросъвестно изпълнение на...