Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на К. В. Б.-синдик на ЕТ В. М. Т. с фирма ЕТ “ТАНЕВ-В. М. -в несъстоятелност срещу решение №9/08.01.2018 г. на АС-Пловдив, по в. т. д. №590/17, с което е обезсилено решението на ОС-Пазарджик по т. д. №216/2016, по иск на касатора с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ, обективно евентуално съединен с иск по чл. 135 ЗЗД, против „МИХАЕЛА –АУТО 94“ЕООД/н./ –гр.Септември и ЕТ В. М. Т. с фирма“Т.-В. М.“-в несъстоятелност и делото е върнато на първоинстанционния съд за конституирането на съпругата на ответника –едноличен търговец като задължителен необходим другар в процеса.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.

От страна на ответника по касационната жалба „МИХАЕЛА-АУТО “ЕООД/н./, представлявано от синдика Й. А. се изпраща отговор на същата, в която се изразява становище за неоснователност и липса на предпоставки за допускане до касация.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с така предявените главен и евентуален иск се претендира обявяването за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на ЕТ В. М. Т. с фирма“Т.-В. М.“-в несъстоятелност на три разпоредителни сделки с недвижими имоти от страна на длъжника в производството по несъстоятелност в полза на втория ответник „МИХАЕЛА-АУТО “ЕООД/н./със собственик на капитала и управител М. В. Т.-дъщеря на В. М. Т. до размера на от прехвърлените права. Имотите, предмет на трите атакувани като относително недействителни сделки, са придобити по време на брака на ответника ЕТ В. М. Т. и следователно са в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/. При това положение, съдът се позовал на т. 12 от ППВС 2/1977 г., в което са дадени задължителни указания по тълкуването на закона в насока, че в подобна хипотеза съпрузите са задължителни необходими другари и процесът без конституирането и на двамата съпрузи е недопустим.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които обобщено се свеждат до това: Следва ли съпругът на ЕТ-в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл. 647 ал. 1 ТЗ, с оглед разпоредбата на чл. 614 ал. 2 ТЗ и разрешението, което ВКС дава в ТР 5/2014 на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО.

В случая така формулираният правен въпрос се явява обуславящ изхода на спора, тъй като именно въз основа на отговора му въззивният съд е обосновал решаващата си воля.

Налице е соченото от касатора основание по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК -въпросите да се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Тази предпоставка се отнася до случаите, в които се налага тълкувателна дейност, с оглед точното прилагане на закона и правилното решаване на конкретния правен спор.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №9/08.01.2018 г. на АС-Пловдив, по т. в.д. №590/17.

Държавна такса, съгласно чл. 649 ал. 6 ТЗ, не се внася предварително.

Да се докладва на председателя на Второ т. о. на ВКС за насрочване в отрито заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.