О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 952

гр. София, 17.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 183 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството Министерство на здравеопазването срещу въззивно решение № 491 от 11.07.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд /САС/ по в. т.д. № 1066 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 260750, постановено от Софийски градски съд по т. д. № 825 по описа на съда за 2018 г. в неговата част, с която е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати на „ТЕЛЕЛИНК БИЗНЕС СЪРВИСИС“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], на основание чл. 61, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 510026.61 лв., представляваща стойността на разходите за услуги и дейности по осигуряване на комуникационна свързаност и поддръжка на системите на Спешна медицинска помощ в Република България, извършена от „ТЕЛЕЛИНК БИЗНЕС СЪРВИСИС“ ЕАД без пълномощие в периода от 22.07.2017 г. до 13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху същата сума от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на въззивното решение – основание за обезсилването му по чл. 281, т. 2 от ГПК, както и за неправилност на същото, поради противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с доказателствата по делото, и наличието на всички основания за касиране на решението, законоустановени в чл. 281, т. 3 от ГПК –...