Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, срещу решение № 711/26.03.2018г. по т. д. № 6185/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 94/01.08.2017г. по т. д. № 65/2017г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която като начална дата на неплатежноспособността на „Денков строй-94“ЕООД/н/ е определена 13.01.2017г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията „ДЕНКОВ СТРОЙ-94“ ЕООД /н/ в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускането на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не може да се сподели становището на въззивника, че след като релевантните по отношение на неплатежоспособността коефициенти на дружеството-длъжник са най-ниски към 31.12.2015г., то посочената дата следва да се определи за начална датата на неплатежоспособността. По-ниските стойности на коефициентите през 2015г. не са трайно явление, тъй като според решаващия съд заключението на ССЕ установява, че в периода 2012г.-2016г. нивото на ликвидност и автономност е високо, дружеството разполага с ликвидни средства за покриване на краткосрочни задължения, и в частност - към 31.12.2016г. общата сума на активите на длъжника надвишава тази на пасивите. САС е счел, че едва към датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, предоставен от касатора на длъжника и осчетоводяването му от кредитора– 13.01.2017г., имуществото на ответното дружество е станало недостатъчно за покриване на паричните му задължения.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1. При извършване на анализ на цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца с цел да бъде определена началната дата на неплатежоспособност, съдът следва ли да вземе предвид вземанията на молителя и как тези вземания се отразяват на финансово и икономическо състояние, след като същите не са били осчетоводени и не са намерили отражение в счетоводните регистри?; 2.При определяне на началната дата на неплатежоспособност, следва ли съдът да взема под внимание вземанията на търговеца от предприятия от група, които са недоказани, не са свързани с предмета на дейност на предприятието и изкуствено завишават коефициентите с цел увреждане на кредиторите в производството по несъстоятелност?; 3. Какви са начините за защита на кредиторите в производство по несъстоятелност, чиято начална дата е определена на база един основен показател в актива на дружеството, завишаващ капиталовата ликвидност на дружеството изкуствено? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросите са от значение за развитието на правото и за точното приложение на закона. В касационната жалба се обосновава довод за произнасяне на въззивния съд в отклонение от постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 71/30.04.2015г. по т. д. № 4254/2013г. на ВКС, I т. о. Въведено е и твърдение за осъществяване на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В случая по отношение на първите два въпроса може да се направи извод за осъществяване на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като крайните правни изводи на САС са формирани въз основа обсъждане на коефициентите за ликвидност и автономност при неотчитане значението на неосчетоводените от длъжника изискуеми задължения към касатора и значението на вземанията на предприятия от група за определяне на най-ранната дата, към която е настъпило състоянието на неплатежоспособност. Изпълнено е и изискването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото с цитираното в касационната жалба Решение № 71/30.04.2015г. по т. д. № 4254/2013г. на ВКС, I т. о. и служебно известните на настоящия състав Решение № 164/30.11.2013г. по т. д. № 284/2016г. на ВКС, II т. о., Решение № 179/30.10.2017г. по т. д. № 1048/2017г. на ВКС, I т. о. и др. е застъпено становище, че от значение за преценка на коефициентите за ликвидност е вътрешната структура на краткотрайните активи – дали са реално реализируеми, ликвидни, дали са към свързани лица, респ. дали вземанията са събираеми или не.

За преценка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочената по-горе практика на ВКС следва да бъде допуснато касационно обжалване на посочения акт на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въведения от касатора правен въпрос, доуточнен от настоящия състав, както следва: При извършване на анализ на цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца с цел да бъде определена началната дата на неплатежоспособност, следва ли съдът да вземе предвид неосчетоводените от длъжника задължения към кредитори и да съобрази структурата на активите на длъжника?

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева.

Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 711/26.03.2018г. по т. д. № 6185/2017г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 125 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: