Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр. д. №85/18 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е уважен до размер на 2 000 лв. / при претендирани 20 000 лв./ искът на Д. Д. срещу касатора с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОЗОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 345, ал. 1 НК, по прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 Н. досъдебно производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.

Намира, че процесуалният въпрос за задължението на съда да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на изводите му за основателността на иска е решен във въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68 г. и ТР №3/2004 г. Във въззивното решение не са обсъдени всички обстоятелства, относими към размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и са кредитирани само част от доказателствата. Касаторът намира, че въззивният съд се е произнесъл по противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос, свързан с определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. В практиката на съдилищата има противоречие в тълкуването и прилагането на тази разпоредба, като в идентични случаи размерите на обезщетенията се определят при съществени различия и това, според касатора се установява от приложените три решения на апелативни съдилища.

Първото от посочените основания – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не се установява. Въззивният съд се е съобразил с указаното в ТР№3/05 г. ОСГК и цитираната в мотивите на въззивното решение практика по чл. 290 ГПК, като е присъдил обезщетение за вредите, настъпили в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Приел е, че в случая ищецът претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. За установяването на тези вреди не са нужни формални, външни доказателства, тъй като те настъпват винаги в резултат на незаконното наказателно преследване. В тези случаи размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и докаже, а съдът да се обоснове, когато присъжда размер над или под обичайния. Въззивният съд е присъдил обезщетение за обичайните вреди, претърпени от ищеца, в размер на 2000 лв. след преценка на конкретните обстоятелства на случая, с които се обосновава прилагането на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД – ППВС №4/68 г., р.ІІ. Приел е, че в случая ищецът е лице с чисто съдебно минало, повдигнатото му обвинение е първо за него, той се ползва с добро име и професионална реализация в обществото, наказателното производство е продължило около 4 месеца и в хода му са извършени процесуални действия с участието на ищеца. От друга страна обвинението не е в тежко умишлено престъпление, срещу обвиняемия не е взета мярка за неотклонение и не е установено разстройство на здравето му или друга тежка последица от повдигнатото обвинение. Или въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС по първия от поставените въпроси, поради което не е налице осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалването му.

Соченото основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е обосновано с актуалните му предпоставки, след изменението на ГПК – ДВ бр. 86/17 г., в сила от 31.10.17 г., при действието на което е подадена касационната жалба. В случая при дата на подаване на жалбата 8.05.18 г., не е приложим пар. 74 от ПЗР на ЗИД ГПК, според който касационните жалби, подадени до влизане в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред. Затова изложените от касатора предпоставки и доводи за прилагане на отменената към подаване на жалбата процесуална норма на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК / ред.ДВ бр. 47/09 г./ не следва да бъдат разглеждани. След посоченото изменение на ГПК позоваването на касатора на противоречива практика на съдилищата по тълкуване и прилагане на закона може да се квалифицира като осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Допълнителните предпоставки на това основание обаче не се установяват по поставения от касатора въпрос и от цитираните вл. в сила въззивни решения. С р. по гр. д. №160/06 г. на АС В. Т. на ищеца са присъдени 8000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него за периода 2000-2004 г. незаконно наказателно дело; с решение на същия съд по гр. д. №166/06 г. е присъдено обезщетение от 1000 лв. за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, продължило около 5 години, но на лице, осъждано по други наказателни дела; с решение на АС Варна по гр. д. №614/10 г. на ищцата е присъдено обезщетение от 1000 лв. за водено за периода 2000-2009 г. незаконно наказателно дело / като за едно от предявените й обвинения е приложена т. 8 от ТР №3/2005 г. ОСГК/. Във всяко от цитираните от касатора решения, посочени по-горе, обезщетението по чл. 52 ЗЗД е присъдено след установяване и обсъждане на конкретните обстоятелства на случая /както е указано в ППВС №4/68 г./ – тежестта на обвинението, продължителността на производството, установените индивидуални за ищеца негативни психични изживявания и житейски последици, както и икономическия стандарт на живот и покупателната стойност на парите за периода / значително отдалечен от прецесния сега/, в който за търпени вредите, които се овъзмедяват. Затова соченото от касатора противоречиво тълкуване и прилагане на закона/ на чл. 52 ЗЗД/ от съдилищата не се установява.

Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр. д. №85/18 г. от 28.03.18 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: