Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 2149 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител юрисконсулт А. И., срещу решение № 158 от 11.01.2022 г., постановено по адм. дело № 6757/2021г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отменено решение № 000030-2322/16.06.2021г. на изпълнителния директор на НАП, с което от своя страна е оставено без уважение искане на „ФСО“ ООД с [ЕИК] за възстановяване на платена по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 100 000 лв. Иска се отмяна на съдебното решение като необосновано, неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендират се разноски.

Ответникът – [Фирма 2], в писмен отговор, изготвен от адв. В. и в писмени бележки от адв. К., оспорва касационната жалба като неоснователна. Изложени са доводи, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за оставяне в сила на решението и излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна е прието, че с решение № 000030-812/11.03.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е продължен срока на издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за игрална зала, находяща се в гр. Русе, [улица], за срок от 10 години, като с вносна бележка от 26.04.2021 г. „ФСО“ ООД е заплатило дължимата държавна такса в размер на 100 000лв., като за внасянето ѝ е посочено основание чл. 30, ал. 6 от ЗХ.

С искане с вх. № 26-Ф-352/31.05.2021 г. на Централно управление на НАП, дружеството, ответник в настоящето производство, е поискало да му бъде възстановена преведената по сметка на НАП държавна такса, която намирал за недължимо платена. За да се остави без уважение искането на дружеството, в оспореното пред АССГ решение е изложено, че се дължи, както и таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ така и тази по чл. 30, ал. 6 от същия, тъй като таксите се дължат на различни основания, като за такива е посочил: такса за издаване на лиценз според броя на игралните места както и такава според срока на лиценза /10 години/.

При тези фактически данни, за да постанови решението си, Административен съд София - град е приел, че предвид дейността, за която е издаден и съответно продължен лицензът на дружеството в случая, не е налице промяна в режима на таксуване с изменението от ДВ бр. 69/2020г., в което предишната ал. 5 на чл. 30 от ЗХ е променена на ал. 7 от същия член, като запазва съдържанието си и гласи, че за хазартни игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО) се събират единствено таксите по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. По този начин АССГ е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно.

Спорът по делото се свежда до това коя конкретно такса от предвидените в чл. 30 от ЗХ дължи жалбоподателят за продължаване на издадения му лиценз и по-конкретно дължи ли две такси – такава по ал. 1 и такава по ал. 6 на чл. 30 от ЗХ. Касаторът не е оспорил, че дружеството – ответник в настоящото производство, в качеството си на организатор на хазартни игри по чл. 242, ал. 1 от ЗКПО се облага с алтернативен данък по реда на същия закон, което се установява и от представените по делото на АССГ декларации по чл. 246 от ЗКПО за данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, които са входирани в НАП. Именно в качеството му на лице, облагащо се с алтернативен данък по ЗКПО, настоящият съдебен състав намира, че същото дължи само такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, като това произтича от разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от същия закон.

Съгласно чл. 30, ал.1 от ЗХ, за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерски съвет по предложение на министъра на финансите. Съгласно ал. 6 на чл. 30 от ЗХ, за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 25 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 50 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 100 000 лв. В същото време чл. 30, ал. 7 от ЗХ предвижда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Следователно лицата, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, каквото е дружеството „ФСО“ ООД както се установи по-горе, следва да заплащат такса за издаване/продължаване действието на лиценза, в размер, определен единствено по Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта. Размерът се определя единствено според броя на игралните места в залата, в която ще се извършва разрешената дейност, и не е обвързан с броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза, както е предписано в чл. 30, ал. 6 от ЗХ. След като в чл. 30, ал. 7 във вр. с чл. 30, ал. 1 от ЗХ ясно е посочено каква е таксата за издаване/продължаване на лиценза за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, а именно - такава определена според Тарифата за таксите, които се събират по закона за хазарта, то няма основание да се събира и втора такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ.

Следва да се отчете също, че текстът на чл. 30, ал. 7 от ЗХ /изм. ДВ, бр.69/2020 г./ съществува и в редакцията на чл. 30 от ЗХ от 01.01.2015 г. като ал. 5 на чл. 30 от ЗХ. Следователно цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от дружеството такси, тъй като същата е съществувала и към момента на подаване на заявлението му за продължаване на издаден лиценз – 31.05.2021 г.

Предвид изложеното и доколкото таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, препращаща към Тарифата, е заплатена, неоснователно е в случая събирането на такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Поради това платената по сметка на НАП такса в размер на 100 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването от страна на „ФСО“ ООД.

Предвид изложеното решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото не се дължи присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски в размер на 8040 (осем хиляди и четиредесет) лева за адвокатско възнаграждение, действително внесени, доказани с договор за правна защита и съдействие от 28.04.2022 г.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158 от 11.01.2022 г., постановено по адм. дело № 6757/2021г. по описа на Административен съд – София – град.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „ФСО“ ООД съдебни разноски в размер на 8040 / осем хиляди и четиредесет / лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА