4ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 362

гр. София, 16.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 113 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. Д. против определение № 250/12.10.2023 г. по в. ч.т. д. № 201/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 72/14.07.2023 г. по т. д. № 28/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по т. д. № 28/2023 г. на ОС - Габрово до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 29/2023 г. по описа на същия съд.

С частната касационна жалба се въвежда оплакване за неправилност на въззивното определение. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, че са несъстоятелни доводите в частната жалба, че със свое решение ВКС е постановил, че жалбоподателката е кредитор на “МИРА ЕЛ” ЕООД (н.). Релевира се, че вземането на ищцата е неправилно изключено от списъка на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелното дружество, без да бъдат отчетени фактите по т. д. № 175/2022 г. на АС – Велико Търново и т. д. № 2738/2019 г. на ВКС. Поддържа се, че молителката има качеството на кредитор на ответното дружество с изискуемо парично вземане за възнаграждение в размер на 26 000 лева, както и за неустойка за забавеното му плащане, произтичащи от консултантски договор, търговска сделка. Излагат се доводи, че от падежа на същото (28.10.2013 г.) до подаване на молбата по чл....