Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. П. М., [населено място], срещу въззивно решение от 24.01.2012г. по гр. дело № 4888/2010г. на Софийския градски съд в частта с която е оставено в сила решение от 23.10.2009г. по гр. д.№16533/2007г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба по отношение на недвижим имот – една стая -гараж с площ 15 кв. м., находяща се в [населено място], [улица]. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът касае придобиването по давност от съсобственик на идеални части от недвижим имот, принадлежащи на друг съсобственик, необходимостта от манифестиране намерението за своене от владеещия имота съсобственикът и прилагането на презумпцията по чл. 69 ЗС, съгласно която владелецът държи вещта като своя, освен ако не се докаже, че я държи за другиго. Сочи се, че незаконосъобразно е прието от въззивния съд, че касаторът не е осъществил владение на имота и не е придобил идеалните части на ответниците. Прилагат се решения на ВКС.

Ответникът по касация В. П. Н. оспорва жалбата в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е оставено в сила решение от 23.10.2009г. по гр. д.№ 16533/2007г. на Софийския районен съд. С последното е допусната делба между Н. Т. Ф., П. Т. Н. и Ю. П. М. на недвижим имот – стая – гараж, с площ от около 15 кв. м. при съседи: [улица], коридор, З. Б.А. и калкан, заедно с 6/624 ид. ч. от общите части на сградата и мястото, цялото от 411, 20 кв. м., съставляващо УПИ ХХV, кв. 449 по ПУП на [населено място] – Центъра, при квоти: ид. ч. за Н. Т. Ф., ид. ч. за П. Т. Н. и ид. ч. за Ю. П. М.. Отхвърлен е искът, предявен от Н. Т. Ф. срещу П. Т. Н. и Ю. П. М. за делба на апартамент №3, с площ от около 63 кв. м., находящ се на първия етаж в сграда на [улица]. с подробно помещения и съседи.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по време на брака /сключен през 1935г./ между ищеца Н. Ф., поч. 07.11.2011г., и М. Н. с нотариални актове №188/1951г. и № 53/1954г. в съсобственост с трети лица са придобити от Н. Ф. 15/100 ид. ч., а от М. Н. 2/100 ид. ч. от празно дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо УПИ ХХV, кв. 449, м.”Центъра”. С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот – жилищен дом, от 27.09.1954г., сключен между М. Н., Н. Ф. и трети лица, е прекратена съсобствеността върху сградата, като на Н. Ф. се дава процесният апартамент №3 с площ около 67 кв. м., а на съпругата му М. Н. се дава процесната стая с площ 15 кв. м. Бракът е прекратен поради развод с влязло в сила решение на СГС от 08.06.1972г. След прекратяване на брака с нотариален акт №37/13.07.1972г. Н. Ф. дарил на дъщеря си А. Н. 1/10 ид. ч. от получения в дял апартамент № 23. С нотариален акт №36/13.07.1972г. М. Ф. дарила на дъщеря си А. Н. ид. ч. от процесната стая. М. Н. е починала през 1983г. и е оставила законен наследник – дъщеря си А. Н.. Последната е починала на 06.11.1992г. и е оставила законни наследници ответниците по иска – П. Н. – съпруг и Ю. М. – дъщеря. С влязло в сила решение на 12.07.2006г. на СГС е признато за установено, че съдебна спогодба, сключена на 22.07.1972г. по гр. д.№ №2320/1972г. на С. народен съд, по силата на която М. А. /преди Н./ и А. Н. получават в дял процесните апартамент №3 и стая от 15 кв. като за уравнение на дяловете А. Н. е заплатила на баща си Н. Ф. 2500 лева, е нищожна поради симулативност на изявлението за парично уравнение на дела на Н.Ф.. По възражението на ответниците, че имотите са придобити по давност и на ищеца, че такава не е текла поради наличие на висящо делбено производство от 1972г., въззивният съд е приел, че съдебната спогодба е потвърден от съда договор, с утвърждаването на която се прекратява производството по делото. Определението за прекратяване на делото от 1972г. е влязло в сила, поради което с обявяване на спогодбата за нищожна не се възстановява с обратна сила висящността на предявения иск за делба. М. А. е заживяла в апартамента след съдебната спогодба през 1972г. заедно с дъщеря си А., и е осъществено явно спокойно и непрекъснато владение върху имота в изискуемия от разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС 10 годишен срок, който е изтекъл към момента на смъртта на М.А. през 1983г. След смъртта и владението е продължено от дъщеря и А. и съпруга на последната П..

По отношение на стаята – гараж въззивният съд е приел, че тя е самостоятелен обект на собственост още при построяването на сградата.По спогодбата от 1954г. имотът е предоставен в дял на М. Н. по време на брака и с ищеца.На основание чл. 13 СК /1968г./ стаята се явява съпружеска имуществена общност и след прекратяване на брака бившите съпрузи са имали по ид. ч. от нея. С дарението през 1972г. М. Н. е прехвърлила от стаята и е останала собственик на ид. ч., а ид. ч. е била собственост на Н. Ф..След смъртта на М. Н., нейният дял се наследява от дъщеря и А., която става собственик на общо ид. ч., а след смъртта и наследниците и ответниците Ю. и П. получават съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН по ид. ч. от гаража. По възражението за изтекла придобивна давност от 1972г. в полза на М. Н., А. Н. и П. Н. с начална дата 22.08.1972г. въззивният съд е приел, че макар и самостоятелен обект на собственост имотът не е придобит по давност, тъй като е установено ползването му, установен е изискуемият 10 годишен срок в полза на ответниците и владение спокойно, явно и несъмнено, но не е доказано намерението да се свои имотът. Ответниците не са доказали намерението да владеят имота като свой през целия период. В хода на процеса пред въззивния съд ответникът П. Н. е починал на 26.01.2011г. и е оставил единствен законен наследник дъщеря си Ю. М..

Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Повдигнатият от касаторите и разрешен в обжалваното решение правен въпрос обуславя изхода на спора. Той е относим и към приложението на чл. 69 ЗС във връзка с установената презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. От решението му следва извод за наличие или липса на съсобственост върху имота, предмет на делбата. С оглед и приложените съдебни решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК и третиращи въпроса за приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС в отношения между съсобственици и придобиване по давност от съсобственик на идеална част на друг съсобственик, следва да се приеме, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество. Касаторът следва да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.01.2012г. по гр. дело № 4888/2010г. на Софийския градски съд в частта, с която е допусната делба по отношение на недвижим имот – една стая -гараж с площ 15 кв. м., находяща се в [населено място], [улица]. от 07.05.2008г. по гр. дело № 1733/2005г. на Софийския градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.

УКАЗВА на Ю. П. М., [населено място], да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева и да представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: