Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Д. ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Д. Д. по административно дело № 2167 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Д., подадена срещу решение № 6561 от 10.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2253/2021 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 4559/17.12.2020 г. на директора на Агенция "Митници" за преназначаване на служителя на друга длъжност. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждането на разноски.

Ответникът оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Следва да се отбележи, че съдебното решение на АССГ е подробно мотивирано, като в него са обсъдени възраженията на жалбоподателя, които се правят и в касационното производство. Съобразно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият състав споделя мотивите на административния съд, без да е необходимо цялостното им преповтаряне.

Оспорената заповед не е нищожна и е издадена при правилно приложение на материалния закон - чл. 82, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), съгласно която разпоредба държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й.

В случая е налице предварително писмено съгласие за заемане на новата длъжност от страна на служителя Димитров - от длъжност "началник на отдел" "Митнически мобилни групи в Главна дирекция Митническо разузнаване и разследване" на длъжност "държавен инспектор в АМ" в сектор "Оперативен контрол", отдел Митническо разузнаване и разследване - Югозападна" . Същото е изразено писмено в отправено заявление от него от 17.12.2020 г. с входящ № 32-373851/17.12.2020 г. до директора на Агенция „Митници“ (АМ), с която той изрично е заявил, че желае да бъде преназначен на друга длъжност по лични причини, считано от 18.12.2020 година (л. 13 и 15). Молбата е подписана лично от служителя и заведена в регистъра за входящите заявления при АМ. Служителят не оспорва авторството на това заявление. Твърди обаче, че така подписаният от него документ не е внесен лично или от упълномощено лице в деловодството на АМ, като възраженията са във връзка със заявлението, приложено на л. 301 от делото, върху което има специален щемпел от деловодната система. Предвид доказателствата за свободно изразена воля в заявлението от 17.12.2020 г. (въпреки твърденията обратното не е установено по делото), служебното входиране и придвижване на документа не опорочават извода на съда, че към момента на издаване на заповедта е било налице взаимно съгласие между страните по служебното правоотношение за изменението му. В тази връзка следва да се разглежда и последващото поведение на служителя, който не е оттеглил заявлението си.

От представените доказателства е установено, че извършеното преназначаване е на длъжност, която съществува в щатното разписание на АМ от 16.12.2020 г. и е била вакантна към датата на издаване на оспорената заповед. След изменение на служебното правоотношение в щатното разписание от 18.12.2020 г. е посочено, че процесната длъжност е заета от жалбоподателя. Съдът е посочил, че в подкрепа извода му е последващото съкращаване на длъжността, довела и до прекратяване на служебното правоотношение.

Предвид тези мотиви, относими към същността на правния спор, АССГ е постановил правилно решение, което не страда от касационни пороци следва да се остави в сила.

При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на АМ сумата 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6561 от 10.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2253/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Г. Д. да заплати на Агенция "Митници" сумата 100 (сто) лева разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ