О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
Гр.София, 08.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т. д.№ 596 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. Л.,[населено място] срещу решение № 99/14.04.2010г., постановено по гр. д.№ 129/10г. от Л. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 13/19.01.10г. по гр. д.№ 1426/09г. на Л. районен съд за осъждане на касатора да предаде на [фирма] недвижим имот на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 310, т. 2 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма],[населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за наем на недвижим имот, чийто срок е изтекъл, поради което е постановил наемателят да върне наетата вещ. Решаващият състав е оставил без уважение молбата на настоящия касатор за спиране на производството по делото съгласно чл. 229, ал. 1, т....