ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч. т.дело № 83/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Г. К. К., от[населено място] кладенци, чрез адвокат К. М., с вх.№ 69369 от 11.10.2010 год. на С. градски съд, срещу Определение №12356 от 10.08.2010 год. по ч. гр. д.№8922/2010 год. на С. градски съд, ГО, ІІг състав, с което е потвърдено Определение от 14.05.2010 год. по гр. д.№49485 год. на С. районен съд, І ГО, 39 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател, за присъждане на направените от него разноски по делото. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че са налице и двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане върху ищеца на направените от него разноски, а именно: освен безспорното признаване на иска от ответника, той не е и дал повод с поведението за завеждането на иска от жалбоподателя с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване, че договорът от 29.02.2008 год. за предоставяне потребителски кредит от О. на Ю. М. Е. в частта, с която като поръчител е посочен жалбоподателя Г. К., е неистински документ.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 78, ал. 2 ГПК, защото не е налице и втората от кумулативно дадените предпоставки за възлагане на разноските върху ищеца – т. е. освен признаването на иска, нужно е и ответникът да не е дал повод с поведението си за завеждането на делото. В изложението си по смисъла на чл. 284, ал. 3 ГПК се позовава на липсата на съдебна практика относно...