О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 178

[населено място], 20.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1690/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. В. П. срещу решение №298/18.03.2025г. по гр. д.№1470/24 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №2586/29.04.2024г. по гр. д.№11186/23г. по описа на Софийски градски съд. С последното са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Банка ДСК“АД срещу Е. П. обективно съединени установителни искове за съществуване на нейни парични задължения към банката, произтичащи от сключен между тях договор за ипотечен кредит от 20.09.21г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.№27035/23г. по описа на СРС, като ответницата е осъдена да заплати направените от „Банка ДСК“АД разноски в заповедното и исковото производства.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради материална незаконосъобразност, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Касаторката поддържа, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е включил в предмета на делото направеното от нея възражение за унищожаемост на договора за кредит, което е навела след срока за отговор на исковата молба, но преди доклада на съда по чл. 146 ГПК.В тази връзка счита, че съдът неправилно се е позовал на точка 4 от ТР №1/2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същата визира други, различни по характер възражения в процеса, но не и възражението за унищожаемост на договор по чл. 31 ал. 1 ЗЗД, по отношение на...