Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 2223 / 2022 г.
Образувано е по касационна жалба на „Ел Пи Ес Къмпани“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], чрез адв. Ж. Д., срещу Решение № 6742/16.11.2021 г., постановено по адм. д. № 4818/2021 г. по описа на Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22220620000776-091-001/11.09.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение № 481/29.03.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на ответната страна в размер на 1 323 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на реалност по доставките от „Стейджбул“ ЕООД, „Аталая“ ЕООД, „И. П. Н. ЕООД, „Габори 372“ ЕООД и „С. Ф. 81“ ЕООД. Развива съображения за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт, както и за неправилна съдебна преценка на фактите и обстоятелствата относно документирането на доставките и предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Отправеното с жалбата искане е за отмяна на първоинстанционното решение предвид представянето на всички необходими документи в хода на ревизията и при обжалването на РА. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
Ответната страна - директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез юрк. И., оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София – град е РА № Р-22220620000776-091-001/11.09.2020 г., издаден от Т. Г., началник сектор „Ревизии“ – орган, възложил ревизията и М. С. – ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 481/29.03.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, по отношение на допълнително установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 04 и м. 05.2015 г., м. 04 и м. 05.2016 г., м. 04, м. 05 и м. 11.2017 г. в общ размер на 18 074,01 лв. и лихви за просрочие в размер на 8 371,36 лв.
От фактическа страна съдът е установил, че ревизията на „Ел Пи Ес Къмпани“ ЕООД е възложена на основание Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22220620000776-020-001/10.02.2020 г., изменена впоследствие със ЗИЗВР № Р-22220620000776-020-002/27.05.2020 г. Констатациите и предложенията на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад № Р-22220620000776-092-001/18.08.2020 г. Въз основа на него е издаден процесният РА, който е бил обжалван и частично отменен от горестоящия административен орган по отношение на отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за м. 12.2015 г. в размер на 2 500 лв. по фактури, издадени от „Рекин 13“ ЕООД и съответните лихви за просрочие в размер на 1 182,17 лв.
Първостепенният съд е извършил проверка на представените заповеди и процедурата по възлагане и извършване на ревизията. Вследствие на това е приел, че не са налице основания за прогласяване на нищожността на РА, тъй като ревизионното производство е възложено от компетентен административен орган и актът е подписан с квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип.
За да отхвърли жалбата съдът е обосновал заключението, че констатациите на органите по приходите за липсата на реално осъществени доставки в случая са основателни и не противоречат на фактическата обстановка по делото. В обжалваното решение са разгледани възраженията на ревизираното лице по отношение на отказа с РА да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Стейджбул“ ЕООД, „Аталая“ ЕООД, „И. П. Н. ЕООД, „Габори 372“ ЕООД и „С. Ф. 81“ ЕООД. Решаващият състав е приел, че въз основа на ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производства доказателства не може да се направи извод за реалността на спорните доставки. Изложените аргументи се отнасят до наличната документация и невъзможността да бъдат проследени резултатите и механизмът на изпълнение на сделките. С оглед на изложеното е обосновано решението за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на подадената жалба.
Решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно.
Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани допълнителни доказателства в подкрепа на направените възражения срещу законосъобразността на РА и изводите на органите по приходите за липса на реални доставки по съответните фактури, издадени от „Стейджбул“ ЕООД, „Аталая“ ЕООД, „И. П. Н. ЕООД, „Габори 372“ ЕООД и „С. Ф. 81“ ЕООД. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Административният съд е изследвал предпоставките за възникване и упражняване правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, по отделно за всички процесни фактури, анализирал е в съвкупност доказателствата и е направил обосновано заключение, че с оспорения РА това право законосъобразно е отказано от органите по приходите. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото.
Правилно в съдебното решение е прието, че в тежест на ревизираното лице е да установи материалноправните предпоставки, водещи до надлежно упражняване на това право – по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. В същия смисъл са т. 31 и т. 32 от решението на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Боник, на което съдът се е позовал, както и т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К и др. В тях СЕС посочва основният принцип, че за да е налице правото на приспадане по доставките, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки и услуги са били използвани за извършването на облагаеми сделки.
Съгласно трайната практика на Върховния административен съд по приложението на чл. чл. 68-69 ЗДДС, реалното осъществяване на доставките е абсолютна предпоставка за възникването на право на данъчен кредит. Доказването на посоченото обстоятелство надхвърля притежаването на фактура и нейното осчетоводяване, което правилно е изведено в заключение от първоинстанционния съд. Касаторът поддържа в тази насока, че съдът не е съобразил тълкуването на закона, дадено в решения на СЕС и е достигнал до неправилни и необосновани изводи за липса на реални доставки в случая и законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Според релевираните оплаквания, не е допустимо на ревизираното лице да бъдат възлагани задължения да изследва контрагентите си, да представя неизискуеми от закона документи във връзка с осъществяването на доставките и да носи отговорност за това дали лицата ще бъдат открити на декларираните адреси при последващи проверки от страна на данъчната администрация.
Относно констатациите за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, с основание касаторът се позовава на практиката на СЕС и даденото с нея тълкуване на Директива 112/2006/ЕО на Съвета. Тя не допуска добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. Съгласно изводите на СЕС, липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не е основание за отказ на субективното право на данъчен кредит, но след доказване реалността на пряката сделка. В случая именно тя е била оспорена от органите по приходите, но и в хода на съдебния процес задълженото лице не е доказало твърденията си по несъмнен начин. Преценката за нейното осъществяване, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция, извършваща преценката съобразно националните правила за доказване (цитираното решение на СЕС по дело С-285/11).
Както бе отбелязано по-горе, изводът на първоинстанционния съд за липса на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е логичен като формиран след съвкупна преценка на доказателствата, а не само на база отделни неблагоприятни за касатора факти, какъвто е липсата на кадрова обезпеченост при почти всички преки доставчици (с изключение на „Изи принт Нео“ ЕООД, за който в съдебното решение е отбелязано, че е разполагал с 5 служители). При изграждане на изводите си по главния въпрос - дали издателите на процесните фактури „Стейджбул“ ЕООД, „Аталая“ ЕООД, „И. П. Н. ЕООД, „Габори 372“ ЕООД и „С. Ф. 81“ ЕООД, с предмет съответно продажба на плот, ЛПДЧ, МДФ, разкрояване и кантиране, рекламни, маркетингови и комисионни услуги, авариен ремонт, са осъществили действително доставките, първоинстанционният съд е съобразил това. Ненамирането на преките доставчици на регистрираните адреси или непредставяне на изисканите от тяхна страна документи също не са отчетени като водещи обстоятелства за формиране на крайното решение по делото. Така например, за доставчика „С. Ф. 81“ ЕООД съдът е установил, че дружеството не е намерено на съответния адрес с цел връчване на ИПДПОЗЛ. По-нататък в решението е направена обективна преценка за липсата на назначен персонал, невъзможността да бъдат установени фактическите изпълнители на услугата, липсата на материална и техническа обезпеченост, както и че процесната фактура не е отразена в дневниците за продажба по ЗДДС от страна на доставчика. Правилно решаващият съд е приложил идентичен подход и в останалата част на спора. Изрично съдът е акцентирал, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за изложените в жалбата си твърдения, като дори се е отказал от допуснатите му свидетели.
Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила.
С оглед крайния изход на делото и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника, на НАП (по арг. от 1 т. 6 от ДР на АПК) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 2 766,63 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.).
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6742/16.11.2021 г., постановено по адм. д. № 4818/2021 г. по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА „Ел Пи Ес Къмпани“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 2 766,63 лв. (две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и 63 ст.).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА