Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 347 / 30.05.2013 год. на Пазарджишки окръжен съд по ч. гр. д.№ 338 / 2013 год., с което е потвърдено разпореждане № 1449 / 07.02.2013 год. по гр. д.№ 4448 / 2012 год. на Пазарджишки районен съд.С последното е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение, на основание чл. 410 ал. 1 т. 1 пр. второ ГПК против [фирма], за предаване движими вещи, предадени по сключен между страните договор за сублизинг и поради прекратяването му, по съображения свързани с цената на иска, като предпоставяща подсъдността му на окръжен съд, Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като счита, че съдът неправилно е възприел за меродавна, при липса на доказателства за действителната понастоящем пазарна оценка на вещите, стойността на същите към момента на сключването на договора за сублизинг, като определяща за цената на иска и предвид наддхвърляне сумата от 25 000 лева, като предпоставяща подсъдност на окръжен съд, изключваща приложимостта на чл. 410 ГПК, Счита определима цената на иска въз основа балансовата или остатъчна стойност на вещите, предадени по договора за сублизинг, като с оглед това формулира и въпросите за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, а именно: 1/ Как се определя цената на иск за връщане на движими вещи, предадени на основание договор за лизинг / сублизинг /, поради прекратяването му - съобразима ли е първоначалната им стойност като нови или следва да се отчита нормалното им изхабяване, вкл. когато е предвидено в договора или уредено нормативно / чл. 55 ЗКПО /? 2 / Как се установява действителната пазарна цена на вещите в този случай, конкретно в заповедно производство по чл. 410 ГПК, вкл. допустимо ли е назначаване на съдебно-икономическа експертиза с този предмет? ,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,

За преценка допустимостта на частната жалба настоящият състав съобрази следното:

Заявлението по чл. 410 ал. 1 т. 1 пр. 2 ГПК е основано на твърдение за прекратен, поради изтичане срока, съгласно уговореното между страните, договор за сублизинг и при неупражнено, съгласно клаузите на договора, право на лизингополучателя по договора за сублизинг, да изкупи вещите, предмет на същия, Въззивният съд е счел, че меродавна за определяне цената на иска, в качеството на парична оценка на предмета на делото, е пазарната оценка на вещите, предоставени по договора за сублизинг, чието връщане на облигационно основание се претендира от заявителя – жалбоподател, При липса на доказателства за същата към момента на подаване на заявлението, според въззивния съд - дължими от заявителя, следва да се отчете пазарната им оценка при сключването на договора за сублизинг, надхвърляща 25 000 лева и предпоставяща подсъдност на иска на окръжен съд, с оглед което е потвърдено определението на заповедния – районен - съд, за оставянето на заявлението по чл. 410 ал. 1 т. 1 пр. 2 ГПК без уважение. Изложил е съображението, че пазарната оценка на вещите не е съизмерима с балансовата им стойност, съгласно чл. 55 ЗКПО.

Първият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 на ТР № 1 / 2010 год. по т. д.№1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - отговор на същия е обусловил решаващия извод на съда за цена на иска, предопределяща родова подсъдност на окръжен съд, Релевантността на втория поставен въпрос е следствие от отговора на първия, предвид което и произнасянето по допустимост на касационната жалба с оглед същия се явява евентуално, Налице е допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, предвид непълнота на нормата на чл. 69 ал. 1 ГПК и затруднения в приложението на чл. 69 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК по определяне цена на иск за връщане на движима вещ, на облигационно основание - договор за лизинг / сублизинг /, предвид спецификата на предмета на договора, Довод за противоречиво разрешаване в практиката е обусловил, макар по процесуалноправния въпрос за дължима държавна такса по иск за връщане на вещ / вкл. недвижима /, предадена на облигационно основание, и разрешението в т. 20 на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т. д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС,

Настоящият състав и по така поставения процесуалноправен въпрос намира следното:

Съгласно мотивите на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т. д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС определянето на цената на иск за връщане на движима вещ, предадена на облигационно основание, се предпоставя от вида на търсената защита / безспорно не вещноправна в случая / и „ стойността на договора „, „Стойността на договора „ е паричната оценка на интереса от изпълнението му, При наемен договор, цената на иск за връщане на вещта на основание прекратяването му / която би предпоставила правно основание на иска по чл. 233 ал. 1 ЗЗД /, а не вещен иск за връщане на вещта, според мотивите на тълкувателното решение е определима съгласно чл. 69 ал. 1 т. 5 ЗЗД - наемът за една година. Съгласно чл. 342 ал. 1 ТЗ с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, като лизингодателят има задълженията на наемодател / чл. 344 ал. 1 ТЗ /, а лизингополучателят - на наемател / чл. 345 ал. 1 ТЗ /, вкл. задължението за връщане на вещта след изтичане срока на договора, Според чл. 346 ТЗ предмет на договора за сублизинг е предоставяне ползването на вещта от лизингополучателя другиму, със знанието на лизингодателя, Възнаграждение за ползването на вещта са уговорените помесечни лизингови вноски, Следователно, в хипотезата на неупражнено право за изкупуване на лизинговата вещ, лизингът / сублизингът / ограничава предмета си до възмездно ползване на вещта, аналогично на предмета на наемния договор, нещо повече – при изрично уредена от закона идентичност в задължението на наемателя и лизингополучателя досежно връщане вещта след изтичане срока на договора, Интересът на лизингодателя е съизмерим с възстановяване ползването, респ. предоставяне ползването на вещта другиму, Затова и паричната оценка на интереса му от изпълнението на задължението за връщане на вещта, аналогично на интереса на наемодателя от възстановяване държането на предоставената под наем вещ, следва да се предопредели от сбора на лизинговите вноски за една година / чл. 69 ал. 1 т. 5 ГПК /,

С оглед отговора на първия правен въпрос, поставеният втори въпрос се явява ирелевантен за изхода на спора.

В случая сборът от лизинговите вноски за една година надхвърля сумата от 25 000 лева / 12 х 4 257, 98 лв. = 51 095, 76 лева /, поради което правилно е съобразена подсъдност на иска на Окръжен съд, предпоставяща отхвърляне на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ал. 1 т. 1 пр. второ ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 347 / 30.05.2013 год. по ч. гр. д.№ 338 / 2013 год. на Пазарджишки окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 347 / 30.05.2013 год. по ч. гр. д.№ 338 / 2013 год. на Пазарджишки окръжен съд,

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: