Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 2236 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Е., с [ЕГН], с постоянен адрес гр. Добрич, [жк], [адрес], подадена чрез пълномощника адв. Т. С., против Решение № 394/09.12.2021 г., постановено по адм. дело № 381/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01/15.07.2021 г. с изх. № 01-033-6500/490#1/19.07.2021 г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Варна.

Макар и да не са изрично формулирани, в касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е налице влязло сила в решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което процесният АУПДВ е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Аргументира липса на висящност на административното производство, завършило с издаване на акта, тъй като решението, с което е прогласена нищожността на предходния АУПДВ, не съдържа в диспозитива разпореждане по чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде изпратена административния орган. Излага твърдения за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като съставът, постановил атакуваното пред настоящата инстанция решение, е същият, който е постановил акт по същия спорен случай. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което актът да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

О. Д. на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Варна, чрез пълномощника юрк. Д. М., в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Добрич е бил АУПДВ № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01/15.07.2021 г. с изх. № 01-033-6500/490#1/19.07.2021 г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Варна, с който по отношение на Е. Е. е отказано пълно изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по сключен договор, и е определена сума за възстановяване в размер на 24 447,50 лв., представляваща първо плащане.

В хода на съдебното производство е установено, че между Е. Е. и Държавен фонд Земеделие има сключен Договор № 08/06/1/0/01506 от 21.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014 2020 г. На 30.05.2018 г. лицето е подало заявка за второ плащане, по повод на която са извършени административни проверки, като е установено, че ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, а именно съгласно одобрения бизнес план и чл. 6, ал. 3 от сключения договор бенефициентът е следвало да създаде едно работно място. На 23.08.2018 г. с Писмо № 01-033-6500/242 е открито административното производство, като жалбоподателят е уведомен редовно за констатациите от извършените проверки, въз основа на които ще бъде издаден акт, като е посочено, че лицето не е изпълнило критериите за подбор по програмата. Издаден е АУПДВ № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 05.12.2018 г. с идентично съдържание спрямо процесния. Актът е бил оспорен пред Административен съд Добрич, който с Решение № 230/18.06.2019 г., постановено по адм. дело № 69/2019 г., го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. С Решение № 1974/06.02.2020 г., постановено по адм. дело №9817/2019 г. на ВАС решението на административния съд е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав със задължителни указания. При новото разглеждане на делото състав на Административен съд Добрич с Решение № 192/08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 96/2020 г., е отхвърлил жалбата на лицето против АУПДВ. При повторното разглеждане на делото от касационната инстанция с Решение № 7899/30.06.2021 г., постановено по адм. дело № 10636/2020 г., е прогласила нищожността на АУПДВ от 05.12.2018 г. поради липса на териториална компетентност на издателя му. След постановяване на съдебното решение е издаден и настоящият АУПДВ, който е със сходно съдържание.

Не е било спорно между страните, че нарушението, изразяващо се в неподдържане на 1 работно място, е действително извършено.

При тази фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на акта, поради което е отхвърлил жалбата на лицето. Прието е, че АУПДВ изхожда от компетентен орган, тъй като съгласно Заповед № 03 РД/1759 от 21.06.2021 г. изпълнителният директор на ДФЗ в съответствие с разпоредбите на чл. 20, чл. 20а, ал. 1-6, чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП, както и на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 44 от Устройствения правилник на ДФЗ е делегирал правомощието на Директора на ОД ДФЗ-Варна да издава актове от процесния вид на бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областни дирекции Варна, Добрич и Шумен. По материалната законосъобразност на акта е прието, че същият съответства на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/2015, която предвижда, че ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото първо плащане, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора, който в конкретния случай, съгласно чл. 6, ал. 1 от същия, е бил 30.05.2018 г. Поради това и при наличие на безспорно извършено нарушение, е формиран краен извод за законосъобразно определено по основание и размер публично държавно вземане.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция.

По касационните оплаквания:

Относно валидността на процесния АУПДВ настоящият състав намира, че правилно съдът е преценил оспорения АУПДВ като валиден акт и е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за неговата нищожност. Съображенията за това се свеждат до следното: в действителност първоначално издаденият АУПДВ № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 05.12.2018 г. е с идентично съдържание спрямо процесния и по отношение на него има влязло в сила Решение № 7899/30.06.2021 г., постановено по адм. дело № 10636/2020 г. по описа на ВАС, с което е прогласена нищожността му поради липса на териториална компетентност на издателя му. Принципно правилни се явяват и твърденията на касатора относно силата на пресъдено нещо, с което решението се ползва. В тази връзка обаче следва да бъде отбелязано, че обективните предели на силата на пресъдено нещо в случая, които се определят от предмета на спора, се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е решил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя (в този смисъл Решение № 11826 от 19.11.2021 г. по адм. д. № 5175/2021 на ВАС). От изложеното следва, че силата на пресъдено нещо на това решение не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт, независимо от това, че в решението, с което е прогласена нищожността на предходния акт, липсва диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изложеното не би могло да се приеме и че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК.

Доколкото в конкретния случай с оглед спецификата му не са били налице обстоятелства или законови изисквания, налагащи извършване на нови или допълнителни проверки, тъй като фактите между страните са изяснени и впрочем жалбоподателя не оспорва констатациите на органа относно извършеното нарушение, следва да се приеме, че не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като новоиздаденият акт не съдържа различни правни и фактически, съответно правото на защита на лицето не е нарушено, тъй като е уведомено за това на какво ще се основава акта, още с връчването на Уведомително писмо № 01-033-6500/242 от 29.08.2018 г.

Доколкото в производството пред административния съд предмет на контрол за законосъобразност е бил новоиздаденият АУПДВ, не е налице допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка със състава, постановил съдебното решение, противно на твърденията на касатора.

В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд относно реда за установяване на публичното държавно вземане следва да бъде посочено следното:

Съгласно 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. ) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. Регламент (ЕС) № 1306/2013), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по ПРСР, ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му) не е предвидено друго.

С влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), в чл. 1, т. 7 от ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната му уредба, като е ограничено приложното му поле до мерките от ПРСР 2007 2013 и до конкретно изброени мерки и подмерки от ПРСР 2014 2020 г. - по чл. 21, параграф 1, букви а и б, чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), доколкото в този закон не е предвидено друго за ПРСР 2014 2020 г. В тази връзка в чл. 9 б. ЗПЗП за ПРСР 2014 2020 г. е предвидено, че производствата пред управляващия орган или ДФ З. Р. агенция, се провеждат посредством:

1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от ЗПЗП за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви а и б, чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;

2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ за останалите мерки и подмерки.

В конкретния случай се касае за административно производство по прилагане на подмярка 6. 1. Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР за периода 2014 2020, която попада в обхвата на чл. 9 б. ЗПЗП. Тази подмярка не е сред мерките и подмерките, изчерпателно изброени в чл. 9 б, т. 1 ЗПЗП по чл. 21, параграф 1, букви а и б, чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Касае за подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 Развитие на стопанството и стопанската дейност, която съгласно параграф 1, б. а), i, на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани. На това основание процесната подмярка 6. 1 Стартова помощ за млади земеделски стопани, от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия се обхваща от разпоредбата на чл. 9 б, т. 2 ЗПЗП, но въпреки това административното производство не е по реда на ЗУСЕСИФ. При преценката си за вида на акта и процесуалния ред за неговото издаване следва да се съобрази преходната разпоредба на 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.

В случая производството по подпомагане е започнало по Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014 2020 г., издадена на основание чл. 9 а от ЗПЗП, преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018). Периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е 5 години и 6 месеца съгласно чл. 13, ал. 2 от Договора, като доколкото договорът за финансово подпомагане е сключен на 21.01.2016 г., този период не е изтекъл нито към момента на образуване на производството по издаване на оспорения АУПДВ, нито към момента на издаването му, поради което за установяване на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 9 б, т. 2 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 2/2018 г.).

По разноските:

При този изход на спора и навременна претенция, на ответника по касация се следват разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 394/09.12.2021 г., постановено по адм. дело № 381/2021 г. по описа на Административен съд Добрич

ОСЪЖДА Е. Е., с [ЕГН], с постоянен адрес гр. Добрич, [жк], [адрес], да заплати на Държавен фонд Земеделие сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща разноски за касационната инстанция

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА