О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 651

гр.София, 14.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание

на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2823/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Районен съд – гр.Сливница /РС Сливница/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 335 от 20.03.2023 г. по гр. д.№ 2217/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд от 03.05.2022 г. по гр. д.№ 1733/ 2020 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на С. Б., гражданин на Република Турция, на основание чл.2в ал.1 т.2 ЗОДОВ сумата от 64 798,75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в левовата равностойност на отнетите суми от 30 000 евро и 12 400 турски лири по НОХД № 214/ 2017 г. по описа на РС Сливница, в резултат на неприлагане на правото на ЕС /чл.9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889 /2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2020 г. до окончателното плащане и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Първоинстанционното решение не е било обжалвано в частта му, в която е отхвърлен предявеният срещу Народно събрание на Република България иск за солидарното му осъждане с РС Сливница за заплащане на същата сума, поради което е влязло в сила в тази част.

Като основание за допускането на въззивното решение до касационен контрол касаторът повдига следните /уточнени и синтезирани при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК,...