Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Г. Х. по административно дело № 2262 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Е. Е. ЕООД, [ЕИК],[Фирма 8],[ЕИК], Б. С. ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощника им адв. В. С., срещу Решение № 4732 от 15.07.2021 г., постановено по адм. дело № 3579/2019 г. от Административен съд София-град с доводи обосноваващи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяна на съдебния акт и да бъде постановено ново решение по същество, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендират разноски.

Ответната страна - Национална електрическа компания ЕАД, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Е. М., излага становище за неоснователност и необоснованост на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - Електроенергиен системен оператор ЕАД чрез процесуалния си представител юрк. Р. С. моли да бъде заличено[Фирма 3] като заинтересована страна по делото.

Ответната страна - ЧЕЗ Е. Б. АД гр. София чрез пълномощника си С. М., излага становище за неоснователност на касационната жалба, съответно моли да бъде потвърдено оспореното решение. В съдебно заседание, чрез юрк. И. прави уточнение, че наименованието на дружеството е променено на Е. П. АД. Счита, че е налице отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на настоящото дело, тъй като има влязло в сила решение, потвърдено от ВАС по адм. дело № 4746/2020 г. със същия предмет.

Ответната страна - Е. П. П. АД не изразява становище по касационната жалба.

Ответната страна ЕВН България Електроснабдяване ЕАД не изразява становище по касационната жалба.

Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно че решението е правилно. Счита, че оспореният административен акт е приет в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, указанията по което са задължителни.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на В. Е. Е. ЕООД, [ЕИК],[Фирма 8],[ЕИК], Б. С. ЕООД, [ЕИК] срещу Решение № СП- 2 от 06.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа, на което е определена преференциална цена 567. 41 лв./MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 14 за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването по жалбата на посочените търговски дружества като неоснователна и ги е осъдил да заплатят понесените по делото разноски.

За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство по приемане на Решение № СП-2 от 06.03.2015 г. на КЕВР е започнало във връзка с необходимостта от изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязлото в сила съдебно решение за отмяна на т. 2.14. от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г.

Установено е, че с Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., на основание 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране КЕВР е установила нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД на ЗЕ. Същото, в частта му по т. 2.14, с която e установено НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в т. 14 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в размер на 1 188 kWh, при определена преференциална цена в размер на 567. 41 лв./MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW е обжалвано пред АССГ, по повод на което е образувано адм. д. № 3252/2016 г. по описа на АССГ, приключило с Решение № 4230 от 21.06.2018 г., с което се отменя Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по т. 2.14. Същото е обжалвано и с Решение № 163 от 07.01.2019 г. постановено по адм. д. № 10332/2018 г. по описа на ВАС е потвърдено, като в хипотезата на чл. 177,

ал. 1, изречение второ от АПК, отмяната на административен акт, в случая Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по т. 2.14 на КЕВР има действие по отношение на всички оператори на ФЕЦ с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW.

На следващо място, съдът е установил, че по силата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) за обществения доставчик, съответно за крайните снабдители, е създадено задължение да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР.

Легална дефиниция на понятието нетно специфично производство на електрическа енергия се съдържа в 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ и това е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. До посочените изменения на ЗЕВИ с оглед на това, че задължението за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници не е било поставено в зависимост от НСП на електрическа енергия, размерът на същото не е бил изрично посочван от КЕВР в диспозитивите на съответните решения за определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произвеждана от ВИ. С 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) е предвидено КEВР, в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ, да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на този закон 24.07.2015 г. В тази връзка е постановено и Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., с което по т. 2.14 е установено НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени по т. 14 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР при определената цена 567. 41 лв./MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWр до 200 kWр, в размер на

1 188 kWh. След отмяната на т. 2.14 от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. за КЕВР отново възниква задължение за установяване на стойностите на НСП.

Въз основа на тази фактическа обстановка КЕВР е постановил оспореното пред първостепенния съд Решение № СП- 2 от 06.03.2019 г.

С оглед на установените факти и доказателства по делото, съдът е приел, че Решение № СП-2 от 06.03.2019 г. е издадено от компетентен държавен орган, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона.

След като е анализирал разпоредбата на 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, съдът е приел, че решението за установяване на НСП има единствено констативен характер, тъй като с него се констатират стойности, заложени в предходни ценови решения на КЕВР относно количеството електрическа енергия за група производители на електрическа енергия от ВИ. Приел е, че с решението не се определят нови стойности на НСП към момента на приемането му, а се установяват използваните през годините при определяне на цените на електрическата енергия стойности на производителността на съответната група централи и чистото количество за продажба на произведената от съответната група производители електрическа енергия от ВИ, както и че се установяват факти и обстоятелства, касаещи отношения, възникнали преди датата на издаване на акта, които продължават да съществуват, с оглед сключените между крайните снабдители или обществения доставчик и производителите на енергия от ВИ дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия от ВИ и факта, че цената, по която тази енергия се изкупува, не се променя за срока на договора (арг. от чл. 32, ал. 3 от ЗЕВИ). В тази връзка е приел, че решението, с което КЕВР установява НСП за групата производители на електрическа енергия от ВИ, се постановява еднократно и е валидно за целия период на действие на договорите, сключени между производителите на енергия от ВИ и съответните енергийни дружества. Според съда решението за установяване на НСП касае определената по т. 14 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР цена, т. е. препраща към ценовото решение, в което е определена преференциалната цена на групата производители електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWр до 200 kWр, и няма самостоятелно значение извън посоченото ценово решение, като Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР е окончателен административен акт, с който завършва производството по определяне на преференциални цени, съдържащо правните и фактическите основания за определяне на преференциалните цени, включително посочване на определените от КЕВР стойности на ценообразуващите елементи на цените за различните групи производители, посочени в решението. С Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. по т. 14 КЕВР е определила преференциална цена за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWр до 200 kWр в размер на 567. 41 лв./MWh, без ДДС. Цената е формирана въз основа на конкретни ценообразуващи елементи, посочени в същото решение.

В тази връзка, първостепенния съд е счел, че определената с Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. по т. 14 КЕВР, преференциална цена за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW в размер на 567. 41 лв./MWh, без ДДС, е в съответствие с относимите ценообразуващи елементи. Обосновал е извод, че същевременно по тълкувателен път следва да се изведат последните, доколкото при приемане на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., а и към настоящия момент липсва законова дефиниция на понятието средногодишно производство на електрическа енергия, а като ценообразуващ елемент се е ползвало понятието средногодишна продължителност на работа в съответствие с чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (в ред. обн. ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) и с който е създадено задължение за обществения доставчик, съответно за крайните снабдители, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциална цена на конкретната група производители и в съответствие с чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ, чл. 19а, ал. 1, т. 4, съответно чл. 196, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ, отм.), като при определянето се взема предвид производителността на инсталацията според вида на технологията и използваните ресурси, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник и др. Извел е извод, че липсва законово изискване при определяне на НСП, КЕВР да се съобразява със собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност на всеки конкретен оператор на централа. При определянето на средногодишната продължителност на работа в решенията за преференциални цени на електрическата енергия от ВИ КЕВР е съобразила наличния ресурс на първичния енергиен източник и съответното специфичното производство на електрическа енергия от 1 kW мощност на обекта, както и данните за пълните ефективни часове на работа на инсталацията, т. е. часовете на работа при съответната гарантирана мощност на инсталацията за отделните години на експлоатация. Комисията е определила количествата нетна енергия за отделните група производители, като произведение на средногодишната продължителност на работа и мощността на отделната централа, която е равна на номиналната през първата година и намаляваща през следващите години. Според съда при определянето й КЕВР е съобразила вида технология и първичен енергиен ресурс, анализите направени на работещите фотоволтаични електрически централи, както и информация и анализи, направени от БАН за средната годишна продължителност на работа, както и резултатите от произведената електрическа енергия в годишен план, разделена на инсталираната мощност на ФтЕЦ.

С оглед на изложеното, съдът е приел, че Решение № СП- 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР, с което се установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа, на което е определена преференциална цена 567. 41 лв./MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 14 за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp е правилно и законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата на В. Е. Е. ЕООД,[Фирма 8] и Б. С. ЕООД срещу него като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря.

Възраженията изложени в касационната жалба са неоснователни. Оспореният административен акт е приет в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, указанията по което са задължителни. Компетентността на органа произтича от закона. Решение СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР е постановено от времево и материално компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма.

Съгласно 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм. ДВ, бр.100/2015 г.) в срок до 31 юли 2015 г. в съответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. Законодателят е разпоредил КЕВР да произнесе решение, имащо обратно действие, доколкото с това решение следва да установи НСП за ел. енергия, въз основа на което вече са определени преференциални цени във вече постановени ценови решения на КЕВР. Така определеният срок не е преклузивен и с изтичането му не се погасява правомощието на КЕВР да издаде административен акт с разпореденото съдържание.

Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е приел, че административният орган е тълкувал и приложил правилно материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1, предл. първо ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ) по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Нормата въвежда нов критерий до размера на НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, което и налага нова регулация на вече съществуващи правоотношения, съгласно 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.

Понятието НСП на електрическа енергия е дефинирано в 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ (нова, обн. ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. По предписанието на 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ енергия за собствени нужди е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от ВИ.

В случая регулатора е постановил решението си при съобразяване на посочените разпоредби, както и съобразно мотивите на влязлото в сила Решение № 4937 от 20.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3247/2016 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 14886 от 03.12.2018 г., постановено по адм. д. № 10757/2017 г. по описа на ВАС., с което е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т.2.14, с която е определено НСП на електрическа енергия и въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1188 kWh, при определената цена - 567,41 лв./MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp.

С Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. по т. 14 КЕВР е определила преференциална цена за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp в размер на 567. 41 лв./MWh, без ДДС, т. е. на посочената група производители, съобразявайки вида на възобновяемия източник, вида на технологията за производство на ел. енергия, големината на инсталираната мощност на обекта, мястото и начина на монтиране на съоръженията, НСП като част от ценообразуващите елементи на съответната група производители, съобразявайки средногодишната продължителност на работа в съответствие с чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ (в ред. обн. ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.).

Изразът собствени нужди не следва да се тълкува в смисъл, че стойностите следва да се отчитат отделно за всеки производител на енергия при съобразяване на индивидуалната специфична необходимост за задоволяване на неговите потребности. Законовата регламентация за определяне на НСП не предполага това, тъй като НСП на ел. енергия е изражение на осреднени годишни стойности на производството на ел. енергия от 1 kW инсталирана мощност. Количествата нетна енергия представляват произведение на средногодишната продължителност на работа и мощността на отделната централа, която е равна на номиналната през първата година и е намаляваща през следващите години. В изпълнение на законовите си правомощия КЕВР определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от ВИ по групи производители, съобразно съответните нормативноустановени критерии, но не определя индивидуално приложима цена за конкретен производител. Според 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, енергия за собствени нужди е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от ВИ. Следователно всеки обект за производство на електрическа енергия от ВИ има собствени нужди, които са част от производствения процес на електрическа енергия. Тази енергия, която съответната група централи ползва за покриване на технологичните си нужди и е заложена като процент от брутното производство на ел. енергия на съответната централа - фотоволтаична, вятърна, водноелектрическа и от биомаса, не следва да се закупува от крайните снабдители и обществения доставчик. Процентът за собствени нужди е приложим спрямо съответната група производители и се определя въз основа на данните, които КЕВР събира служебно във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационни разходи на централите съобразно вида на технологията и нейните специфични технически показатели, при определяне на преференциалните цени през годините.

Собствените нужди на групата производители на електрическа енергия по т. 14 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. са заложени при определяне на преференциалната цена за тази група производители, като 5% от средногодишното количество произвеждана електрическа енергия от тези централи, която КЕВР е преценила, че е необходима при работата на този вид централи за захранване на съоръженията и инсталациите им. Собствените нужди са част от количествата електрическа енергия, произведена при посочената в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. средногодишна продължителност на работа, съответно производителност на този вид централи.

Решение № СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР има констативен характер и не определя нов ценообразуващ елемент, а установява стойности, заложени в предходни ценови решения за определяне на преференциални цени, по които крайните снабдители и общественият доставчик изкупуват електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Решението касае определената с Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР цена, т. е. препраща към ценовото решение, в което е определена преференциалната цена на групата производители и в този смисъл няма самостоятелно значение извън посоченото ценово решение ( в този смисъл виж решения по АД № 4746/2020 г. и АД № 14462/2019 г. по описа на ВАС, трето отделение).

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответниците по касация, претендирали разноски - КЕВР и НЕК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лв. за всяка една от посочените страни.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4732 от 15.07.2021 г., постановено по адм. дело № 3579/2019 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА В. Е. Е. ЕООД, [ЕИК],[Фирма 8],[ЕИК], Б. С. ЕООД, [ЕИК] ДА ЗАПЛАТЯТ НА Комисия за енергийно и водно регулиране сумата в размер на 200 (двеста) лв., представляваща, юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА В. Е. Е. ЕООД, [ЕИК],[Фирма 8],[ЕИК], Б. С. ЕООД, [ЕИК] ДА ЗАПЛАТЯТ НА Национална електрическа компания ЕАД сумата в размер на 200 (двеста) лв., представляваща, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА