Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по жалбата на [фирма], [населено място], срещу решение № 6457 от 05.10.2012г. по гр. д. № 8006/2011г. на Софийски градски съд, II Г състав, с което е отменено изцяло решение № I-043-106 от 28.04.2011г. по гр. д. № 27967/2010г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание по чл. 92 ЗЗД за сумата от 75 200 лева-левовата равностойност на 40 000 щ. д. и по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 130 383 лева - обезщетение за вреди над размера на неустойката.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата, считат, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно подържат, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че претенциите да заплащане на неустойка по предварителния договор са неоснователни, тъй като договорът е прекратен едностранно от „учредителите - съсобственици” на 22.03.2004г. с писмо от тяхна страна, в което са заявили, че след като повече от година не са предприети действия по изпълнение на предварителния договор от [фирма] се преоценя инвестиционното намерение и се прекратява предварителния договор при условията на чл. 268, ал. 1 ЗЗД. Посочено е, че няма обратна кореспонденция, нито възражения от страна на „изпълнителя-приобретател” след получаване на писмото, от което е изведено наличието на съгласие с волята на учредителите. От факта на прекратяването на предварителния договор е направен извод за недължимост на неустойка за неизпълнение на договорните клаузи по чл. 27 и чл. 28 от предварителния договор. Според решаващият състав, изпълнителят не е ангажирал доказателства за изпълнение на задълженията си по чл. 37 от предварителния договор - че е изготвил и представил одобрен идеен проект на сградата преди волеизявлението за прекратяване на договора. В тази насока въззивната инстанция се е позовала на факта, че проектът, представен по делото и съгласуван със съсобствениците не е изготвен по поръчка на ищеца, на друго дружество- [фирма], докато проектът на ищеца е върнат от Дирекцията на АГ при СО с писмо от 12.08.2005г. като неподписан от страна на собствениците. Въз основа на обстоятелството, че няма изготвен и одобрен идеен проект на сградата е изведено, че не се дължи от ответниците по исковете учредяване на право на строеж и прехвърляне на 683/854 ид. части, съответно договорените неустойки за неизпълнение на тези задължения. Изложени са съображения, че при разваляне на договора, поради неизпълнение по вина на ищцовата страна, каквото е налице, може да се търси обезщетение по чл. 82 ЗЗД само за вредите от развалянето „последица от засягането на негативния интерес на ищеца - чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Само, ако предварителния договор не е развален и има сключен окончателен договор и след изпълнение на задълженията си по договора приобретателят може да иска обезщетение за вредите, претърпени от неизпълнението. След като не се твърди от ищцовата страна, че е изпълнила задължението си да построи сградата, то искът по чл. 82 ЗЗД е неоснователен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочи, че обусловилият изхода на делото материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като първият въпрос е разрешаван и в противоречиво от съдилищата - чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК, са въпроса относно прекратяване на двустранен възмезден договор и за допустимостта въззивният съд да се произнася по доводи, неизложени във възивната жалба.

Невярно е твърдението на жалбоподателя, че във въззивната жалба липсва позоваване на прекратяване / разваляне на предварителния договор, което само по себе си е основание за недопускане на касационния контрол по поставения втори формулиран въпрос за произнасяне на въззивната инстанция по ненаведени в жалбата доводи.

Първият въпрос относно прекратяването на двустранен договор е обусловил изхода на спора, тъй като въззивната инстанция е извела неоснователността на исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД именно от отпадането на облигационната връзка между страните, възниквала въз основа на сключения предварителен договор, поради което по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Въз основа на представения с жалбата съдебен акт не се доказва наличието на първото релевирано от него допълнително основание - по чл. 280, ал. 1 т. 2 от ГПК. В решение от 28.02.2012г. на СГС по гр. д. № 15628/2011г., е разрешен въпросът дали е налице прекратяване на договор, поради обективна невъзможност за изпълнение, като са изложени аргументи относно начина на прекратяването му при наличие на стопанска непоносимост, каквато хипотеза не е разглеждана в атакувания съдебен акт. Липсата на идентичност на въпросите, разрешени с двата акта, води до недоказаност на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Налице е, обаче, второто посочено от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване - по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.

Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК

по въпроса за

прекратяване на двустранен договор,

конкретизиран от настоящия състав, съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС

.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4081, 66 лева.

Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 6457 от 05.10.2012г. по гр. д. № 8006/2011г. на Софийски градски съд, II Г състав.

УКАЗВА

на касатора [фирма], София, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4081, 66 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.