О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
С., 06.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
– Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията
Петрова
т. д. №2690
по описа за 2013
год . за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 1306 от 26.02.2013г. на СГС, Адм. отд., ІІІ-Б състав по в. гр. д.№ 13974/2012г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски РС по гр. д. № 35695/2011г.
С решението на районния съд ответникът е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 32 015.68лв., представляваща непогасена част от дължимата цена по договори за търговска продажба по фактури № 5127/22.10.2008г., 5139/23.10.2008г., 5140/23.10.2008г. и 5329/07.11.2008г., ведно със законната лихва от 19.08.2011г., както и сумата 10 396.24лв.-обезщетение за забавено плащане.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно. Твърденията са, че фактурите са подписани от лице, което не представлява [фирма], че стоките не са получени от дружеството, а авансовото плащане по първата фактура е недължимо платено. Възразява се, че СГС е ценил като доказателство разпечатки на имейли, които са неподписани частни документи, оспорени от ответника. Наведени са доводи за неправилност на извода на съда / противоречие с разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС/, че ползването на данъчен кредит означава, че стоката е доставена. Иска се отмяната му и отхвърлянето на...