Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Г. ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА АНДР. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 2257 / 2022 г. Производството е по чл.208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 2588/29.12.2021г., постановено по административно дело № 934/2021 г. на Административен съд - Пловдив.
Касационният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради несъответствие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3, предл. 1 и 3 от АПК. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и да се произнесе по съществото на спора като отхвърли предявеното оспорване. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационното оспорване- „Експрес – Д“ ООД, представлявано от управителя счита, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно и обосновано, поради което моли за оставянето му в сила. Претендира присъждането на направените в производството разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като разгледа направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административният съд е сезиран с жалба на „Експрес - Д“ ЕООД, срещу Уведомително писмо за отхвърляне на заявка за плащане №01/16/160720/10736/01 от 09.12.2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с изх. № 01-2600/1915/24.03.2021 г. за одобрение на заявка за плащане № 01/16/160720/10736–01 от 09.12.2020 г. по схема за „Училищно мляко“ на финансова помощ в размер на 18 044.65 лв. и ДДС в размер на 3 608.93 лева. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения акт и е върнал преписката за ново разглеждане и произнасяне на административния орган по заявка за плащане № 01/16/160720/10736–01 от 09.12.2020 г. на „Експрес – Д“ ООД, гр. Пловдив, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебния акт. ДФ "Земеделие" е осъден да заплати разноски на „Експрес – Д“ ООД, гр. Пловдив, в размер 1 200 лв.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Съдът счел, че дадената от административния орган правна квалификация по чл.19 ал.3 т.1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (Наредбата) не кореспондира с установената в хода на административната проверка фактическа обстановка. Приел, че заявителят е представил исканите обяснения и документи по реда и в срока по чл.18 ал.6 от Наредбата, но счел че, не е налице основание корекцията да бъде налагана поради пасивност в поведението на жалбоподателя.
Този извод е изведен, след като съдът е установил, че административният орган се е позовал в оспорвания акт на обстоятелството, че корекцията се дължи на игнорирането на представено уведомление от „Б. Ч. ЕООД, че на територията на гр. Пловдив и областта дружеството извършва своята дейност на дистрибуция и продажби единствено чрез фирма „Боре груп“ ЕООД, както и, че приемо-предавателните протоколи за млечните продукти, не съдържат подпис на производителя, от когото са закупени, и от доставчика, което противоречи на изискванията на чл.11 ал.3 от Наредбата. Съдът приел мотивите на административният орган за неправилни и необосновани. Обосновал заключението си, че закупените от дружеството-жалбоподател от „Б. Г. ООД млечни продукти са доставени по веригата, в качеството му на дистрибутор на производителя „Б. Ч. ЕООД, като всички документи били подписани и подпечатани, както от производителя „Бор чвор“ ЕООД, така и от доставчика „Боре груп“ ЕООД. Приел, че изискването за подписи на производителя и на доставчика, при осъществяване на всяка доставка, е заложено в договора от 10.07.2020 г. (л.29, т.1), сключен между „Експрес – Д“ ЕООД, като възложител, и „Боре груп“ ЕООД, като изпълнител по доставка на мляко и млечни продукти – чл.5 – права и задължения на изпълнителя. Приел, че в съдебно счетоводната експертиза се установява, че протоколите са надлежно оформени съгласно изискванията на чл.11 ал.3 от Наредбата, а в доклада от проверката на място (л.346-гръб, т.1), на стр.2, ред 11 – „Когато доставчикът по схемите не е производител, доставените от него конвенционални продукти се придружават от приемо-предавателен протокол, подписан от производителя, от когото са закупени, и от доставчика“ – проверяващите са записали – „Да“. В административният акт са изложени мотиви за нарушение на Приложение № 4 към чл.11 ал.5 от Наредбата, тъй като от представените приемо-предавателни протоколи (ППП) за доставка на продукта кашкавал на 29.10.2020 г. и 27.11.20202 г., се установява, че кашкавалът е доставен в обща опаковка. Съдът приел, че в уведомителното писмо за искане на допълнителна информация от 25.02.2021 г., не се коментира обстоятелството, че доставките на кашкавал по протоколите не са редовни, т. е. в индивидуални опаковки.
Административният орган установил и нарушение на чл.11 ал.1 от Наредбата за м. ноември 2020 г., като мотиви в тази насока не се излагат, а е посочен текстът на самата разпоредба – „Най-малко 1/2 от доставките на всеки заявител са прясно пастьоризирано мляко или кисело мляко, като най-малко една доставка месечно е прясно пастьоризирано мляко. Броят на доставките на сирене и кашкавал не надвишава броя на доставките на прясно пастьоризирано мляко за съответния месец. Продуктите се раздават равномерно чрез извършване средно на две доставки на седмица, но не повече от 10 доставки на месец“. Съдът приел, че това е недоказано от административния орган за неизпълнение от страна на „Експрес – Д“ ЕООД на изискването на чл.11 ал.1 от Наредбата. Приел, че за м.10.2020 г. дружеството е изпълнило 9 от 9 доставки на мляко и млечни произведения, а за м.11.2020 г. – 8 от 9 такива, което не било спорно. От допълнителната експертиза съдът установил, че за м. ноември 2020 г. до четирите учебни заведения са извършени по една доставка на прясно мляко и по две доставки на кашкавал, като броят на доставките на кашкавал надвишава броя на доставките на прясно мляко за м.11.2020 г. с една бройка. Установил и приел за обосновано твърдението на жалбоподателя, че с писмо вх. № 02-161-2600/235 от 04.03.2021 г. до ДФЗ, „Експрес – Д“ ЕООД изрично е изложило аргументи относно неизпълнението на доставката на мляко за 27.11.20202 г., с оглед неяснотата относно предприемането на противоепидемични мерки в областта на образованието.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и това налага неговата отмяна и разрешаване на спора по същество.
Предявеното от „Експрес – Д“ ООД оспорване на уведомителното писмо, с която е отказано изплащането на финансова помощ по схема "Училищно мляко", е неоснователно.
Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 19, ал. 3, т.2 от Наредбата, съгласно която Държавен фонд "Земеделие" отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е установено неспазване на изисквания на чл.9, 10, 11 или 11а.
Отказът е постановен от компетентен административен орган - заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, оправомощен със заповед № 03-РД-2890♯2/12.06.2020 г. и №03-РД/2890 от 23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП. Актът е издаден в изискуемата писмена форма и е мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Спазена е и предвидената в чл.18 от Наредбата процедура за издаване на акта и заявителят е уведомен за констатираната нередовност.
Между страните по делото няма спор по фактите. Спорът между тях се свежда единствено до тълкуването и приложението на чл.11, ал.3 от Наредбата. Нормата е императивна и съобразно предвиденото в нея, когато доставчикът по схемите не е производител на мляко и млечни продукти, доставяните от него количества конвенционално произведени мляко и млечни продукти в учебните заведения трябва да бъдат придружени от приемно-предавателен протокол, подписан от производителя, от когото са закупени, и от доставчика. Протоколът се съставя в три екземпляра, като единият остава при производителя, вторият е за доставчика, а третият се прилага към заявката за плащане. Протоколът е по образец на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В Наредбата не е предвидена възможност доставката на млякото и млечните продукти да бъде придружена от приемно-предавателен протокол, подписан от други лица - например от дистрибутора на стоките, нито доставката да бъде удостоверена от производителя по друг начин, както приема първоинстанционния съд. Въведеното от чл. 11, ал.3 изискване не цели и да се гарантира възможността да се установи произхода на извършените доставки, както твърди ответникът по касационното оспорване. Тази възможност се гарантира от разпоредбата на чл. 10, ал.5, т.3 от Наредбата, която въвежда изричното изискване доставяните в учебните заведения млека и млечни продукти да са придружавани по време на доставката и транспортирането от документ съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 931/2011 на Комисията от 19 септември 2011 г. относно изискванията за възможността за проследяване, установени с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно храните от животински произход.
В конкретната хипотеза е установено, че доставчикът по схемата "Училищно мляко"- „Експрес – Д“ ООД, не е производител на мляко и млечни продукти, а доставените от него такива продукти по схемата "Училищно мляко" са закупени не от производителя им, а от друг търговец - дистрибутор на мляко и млечни продукти с търговска марка, произвеждани от „Б. Ч. ЕООД.
Видно от доказателствата по делото е установено, че протоколите са подписани от "Боре груп" ЕООД, което не е производител на мляко и млечни продукти. За това, с уведомителни писма ДФЗ е изискал информация от „Експрес – Д“ ООД, в отговор на които дружеството е представило уведомително писмо от "Б. Ч. ЕООД, в което се казва, че на територията на гр. Пловдив и областта, фирмата извършва своята дейност на дистрибуция и продажби единствено и само чрез фирма „Б. Г. ЕООД. Тук отново съдът се е ограничил единствено да изложи, че всички доставки до учебните заведения на млечни продукти са били придружени с търговски документ, доказващ произход, вид, опаковка и количества, без да направи анализ на изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредбата.
Според изискванията на Наредбата, доставяните от „Експрес – Д“ ООД количества конвенционално произведени мляко и млечни продукти, е следвало да бъдат придружени от протокол, подписан от доставчика (одобрения изпълнител по схемата) и от производителя, от когото са закупени, съобразно изискването на чл. 11, ал.3 от Наредбата. Неспазването на това изискване е основание за отказ да се изплати част или цялата финансова помощ по заявката за плащане съобразно чл. 19, ал.3, т.2 от Наредбата. Представеният впоследствие протокол, подписан както от дистрибутора, от когото са закупени стоките, така и от производителя, не отговаря на образеца, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ, а представеното уведомително писмо от фирма „Б. Ч. ЕООД и не санира допуснатото нарушение на чл. 11, ал.3.
Неправилно съдът е приел, че не е нарушено изискването на Приложение №4 към чл.11, ал.5 от Наредбата.
Съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата, Млякото и млечните продукти се доставят в индивидуални или неиндивидуални опаковки с ненарушена цялост, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО (ОВ, L 338 от 13 ноември 2004 г.). Продукти в неиндивидуални опаковки могат да се доставят и да бъдат отваряни, нарязвани или разливани само в детските градини, които разполагат с помещения за приготвяне или раздаване на храна, регистрирани по реда на чл. 23 от Закона за храните. Предоставянето на мляко и млечни продукти, доставени в неиндивидуална опаковка, става при подходящи условия чрез нарязване или разливане на индивидуални порции за всяко дете в подходящи съдове в зависимост от вида и условията на обекта за раздаване на храна. Видно от доказателствата по делото, количествата продукт -кашкавал за дати на доставяне -29.10.2020г. и 27.11.2020г., са представени с ППП, от които е видно, че са закупени в общи, а не в индивидуални опаковки. Не са ангажирани доказателства, които да удостоверят преминаването от обща в индивидуална опаковка да се извършва от жалбоподателя.
Неправилно съдът е приел, че не е доказано неизпълнението на чл.11, ал.1 от Наредбата.
По силата на чл.11, ал.1 от Наредбата заявената финансова помощ по Схема "Училищно мляко" се изплаща, когато млякото и млечните продукти се предоставят на децата и учениците чрез извършване на до 50 доставки в рамките на учебната година, като най-малко половината от доставките са прясно пастьоризирано мляко и броят на доставките на сирене и кашкавал не надвишават броя на доставките на прясното пастьоризирано мляко за съответния месец. В настоящия случай не е изпълнено последното задължително условие. В конкретната хипотеза броят на доставките на сирене и кашкавал превишават броя на доставките на прясно пастьоризирано мляко, на което основание административния орган законосъобразно е преценил, че от страна на заявителя е налице нарушение, изразяващо се в несъответствие на заявените от него доставки на сирене и кашкавал с изискуемите доставки на прясно пастьоризирано мляко. Ето защо в мотивите на обжалваното съдебно решение неправилно е счетено, че визираните доставки на описаните млечни продукти за процесния период са съобразени с въведеното в чл. 11, ал.1 от Наредбата. Изводът на административния орган, че е налице основанието по чл. 19, ал.3, т.2 от Наредбата за отказ да бъде изплатена финансовата помощ за гореописаните млечни продукти е верен и обоснован. Касационният съдебен състав приема, че при формулиране на императивната норма на чл.11, ал.1, изречение трето от Наредбата, издателят ѝ изрично е регламентирал, че броят на доставките на сирене и кашкавал не следва да надвишава броя на доставките на прясно пастьоризирано мляко за съответния месец. Следователно в конкретната хипотеза административният орган правилно е тълкувал и приложил относимата разпоредба на чл.11, ал.1, изречение трето от Наредбата и законосъобразно е отказал изплащането на финансова помощ относно заявените от „Експрес – Д“ ЕООД доставки на сирене, кашкавал и прясно пастьоризирано мляко за м.11.2020 г.
Правилно е позоваването на чл. 19, ал. 3, т. 1 от Наредбата, като е посочено, че е налице неяснота на заявените данни и фактите в приемо-предавателните протоколи. Наличните несъответствия правилно са счетени от органа за създаващи неяснота, което е довело и до правилно редуциране на заявената финансова помощ.
По изложените по горе съображения, следва да се приеме, че Административен съд-Пловдив е постановил решение, което следва да бъде отменено, като необосновано и постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, а жалбата на дружеството, станала повод за образуване на първоинстанционното производство да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, поради което „Експрес – Д“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ такива в общ размер на 723,14 лв., от които 350 лв. за депозит изготвяне на експертиза, 173,14 лв. внесена държавна такса за касационната инстанция и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за двете инстанции.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2588/29.12.2021 г. по адм. дело № 934/2021 г. на Административен съд-Пловдив и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Експрес – Д“ ООД, с адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от управителя А. Т., срещу Уведомително писмо за отхвърляне на заявка за плащане №01/16/160720/10736/01 от 09.12.2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с изх. № 01-2600/1915/24.03.2021 г. за одобрение на заявка за плащане № 01/16/160720/10736–01 от 09.12.2020 г. по схема за „Училищно мляко“ на финансова помощ в размер на 18 044.65 лв. и ДДС в размер на 3 608.93 лева.
ОСЪЖДА „Експрес – Д“ ООД с [ЕИК] и адрес на управление гр. Пловдив, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 723,14 /седемстотин двадесет и три лева и 14 ст./ лева, представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. А. п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ