Производството е по чл. 248 ГПК

Образувано е по подадени от Любов Б. К. и Е. А. С., чрез процесуалния им пълномощник адвокат Надежда К., молби за допълване на постановеното по делото решение № 100/08.07.2016 г. в частта за разноските.

Молителите поддържат, че с подадените отговори на касационната жалба на Е. България Т.” ЕАД, [населено място], е поискано присъждане на разноски за касационното производство, като размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Исканията за допълване на решението по предвидения в чл. 248 ГПК процесуален ред, са основани на твърдения за необходимост от оказване на безплатна правна помощ от страна на адв. К.. Изтъкват се и доводи във връзка с присъдени разноски за въззивното производство.

Ответникът по молбите – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че след като молителите не са представили списъци на разноските за производството пред ВКС, нямат право да искат изменение на касационното решение, постановено в производство по колективен иск. Съображения в тази насока са развити в постъпили писмени отговори.

Ответникът по молбите – Комисия за защита на потребителите не е заявила становище.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Подадените молби от Любов К. и Е. С., в качеството им на увредени лица, приети за участие в производството по уважения колективен иск, са подадени в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. В постановеното по делото касационно решение, с което е оставено в сила решението на Апелативен съд – П. по гр. д. № 1479/2014 г., липсва произнасяне по заявени, в писмените отговори на касационната жалба, искания за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В случая не се касае за изменение на решението в частта за разноските, а за допълването му и затова липсата на представени списъци на разноските за касационното производство не рефлектира върху допустимостта на молбите.

Исканията за присъждане на разноски за касационното производство и в този смисъл за допълване на решението по делото, са неоснователни. Независимо от своевременно направени искания от молителите по чл. 78 ГПК, в качеството им на ответници по касационната жалба, процесуалният пълномощник на Любов К. и Е. С. – адв. Н. К. не е представила договори за правна защита и съдействие, в които да е отразено, че се оказва безплатна адвокатска помощ на лица, попадащи в някоя от предвидените хипотези по чл. 38, ал. 1 ЗА. Доказана е единствено представителната власт на адв. К. за производството пред ВКС.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лица, имащи право на издръжка; на материално затруднени лица или на роднини или близки е регламентирано в чл. 38, ал. 1 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, който е оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в определен от съда размер. За да бъде надлежно упражнено това право, не е достатъчно да е направено искане по чл. 38, ал. 2 ЗА, а е необходимо да са представени и сключени договори за правна защита и съдействие, в които да е отразено и основанието за оказване на безплатна защита за производството пред ВКС. След като такива липсват по делото, то и адв. К. не би могла надлежно да упражни правото си да иска определяне на адвокатски възнаграждения от съда и съответно присъждане на такива по реда на чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА.

Доводите на молителите, основани на предпоставките за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ, са ирелевантни. Що се касае за присъдените в полза на Любов К. разноски за въззивното производство, те са съобразени с данните в договора за правна защита и съдействие, служещ и за разписка за платено на адв. К. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По отношение на Е. С. не е представен договор за правна защита, сключен с адв. К., като независимо от това, въззивният съд е определил и присъдил на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 300 лв. В тази част въззивното решение, имащо характер на определение, е извън обхвата на касационно обжалване, поради което в постановеното по т. д. № 2306/2015 г. на ВКС липсва произнасяне.

Предвид горното, исканията за допълване на решението в частта за разноските следва да се преценят като неоснователни. З. В. касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от Любов Б. К. и Е. А. С., чрез процесуалния им пълномощник адвокат Надежда К., молби за допълване на решение № 100/08.07.2016 г. по т. д. № 2306/2015 г. на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: