№ 503

София, 25.10.2016 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева т. д. № 50417 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1495 от 08.07.2015 г. по в. т. д. №823/2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено в производство по чл. 294 ГПК след отменително решение на ВКС, е потвърдено решение №1341/14.12.2011 г. по т. д. № 2681/2010 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-12 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място] срещу [фирма] иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 88 873, 09 лв., представляваща стойност на консумирана ел. енергия за периода 01.07.2008 г. – 07.04.2010 г. по партида аб.№94209202 и с нов ИТН [ЕГН] за обект офис-сграда в [населено място], [улица].

Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за доставка на електрическа енергия, като спорното материално право произтича от този договор. Спорът е съсредоточен върху това какъв е размерът на реално консумираната от ищеца електрическа енергия през процесния период – 4216 kWh, колкото е фактурирано и заплатено от ищеца, или 421 600 kWh, съобразно дебитните известия, издадени към фактурите за периода. Като се е позовал на данните на приетата техническа експертиза, обсъдена във връзка с писмените доказателства, съдът е приел, че при издаване на ежемесечните фактури ответникът не е отчел правилно характеристиките на измервателната система, изискваща умножаване на показателите на електромера с коефициент 100, с оглед вида на измервателните трансформатори, монтирани в измервателната група при...