Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на М. Р. В. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 23 от 07.11.2013 г. по в. т. д. № 175/2013 г. на Силистренски окръжен съд и на решение № 61 от 21.10.201 г. по т. д. № 894/2014 г. на Върховен касационен съд, І т. о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Молителката поддържа, че в резултат на допуснато съществено нарушение на чл. 263, ал. 1 ГПК, изразяващо се в пропуск да й бъде връчен препис от въззивната жалба на [фирма] срещу решение № 717 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 3104/2011 г. на Силистренски районен съд, с което по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че дължи на [фирма], солидарно с [фирма], сумата 15 000 лв. по запис на заповед от 25.07.2006 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е била лишена от възможност да се запознае с жалбата, да депозира отговор и да се присъедини към нея по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК. Въпреки допуснатото процесуално нарушение, препятствало присъединяването към въззивната жалба, Върховният касационен съд не отменил въззивното решение и не върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за връчване на препис от жалбата по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, за да бъде упражнено правото на присъединяване по чл. 265, ал. 1 ГПК. Изложените обстоятелства, според молителката, съставляват основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на постановеното от Силистренски окръжен съд въззивно решение и на решението на ВКС, І т. о., с което въззивното решение е обезсилено частично, а в частта по иска срещу [фирма] е оставено в сила.

В съдебно заседание ответникът [фирма] - чрез процесуалния си представител по делото, оспорва молбата за отмяна като неоснователна и изразява становище за оставянето й без уважение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

По допустимостта на молбата за отмяна:

Молбата за отмяна е допустима - подадена е от надлежна страна в тримесечен срок, броен от датата на постановяване на решението по т. д. № 894/2014 г. на ВКС, І т. о., с което Върховният касационен съд се е произнесъл по касационна жалба на [фирма] срещу решението по т. д. № 175/2013 г. на Силистренски окръжен съд.

По основателността на молбата:

С решение от № 717 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 3104/2011 г. на Силистренски районен съд е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че [фирма] и М. Р. В. дължат солидарно на [фирма] сумата 15 000 лв., представляваща неизпълнена част от задължение по запис на заповед за сумата 71 735.57 евро, издаден на 25.07.2006 г. от [фирма] и авалиран от М. В., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са присъдени разноски на [фирма]. Препис от решението е връчен на двамата ответници чрез общия им пълномощник по делото адв. С. Н. на 27.05.2013 г.

На 10.06.2013 г. в регистратурата на Силистренски районен съд е депозирана въззивна жалба от [фирма], представлявано от управителя М. Р. В. - чрез пълномощника адв. С. Н., срещу решението по гр. д. № 3104/2011 г. С разпореждане от 18.06.2013 г. първоинстанционният съд е разпоредил препис от жалбата да се връчи на ответника [фирма] за отговор в двуседмичен срок. След изтичане на срока за отговор делото е изпратено по компетентност на Силистренски окръжен съд.

По жалбата на [фирма] в Силистренски окръжен съд е образувано т. д. № 175/2013 г., което е насрочено за разглеждане в открито заседание на 02.10.2013 г. За провеждане на заседанието е изпратена призовка до [фирма] и до М. Р. В. /приложена на л. 10 от въззивното дело/, която е връчена на общия им пълномощник адв. С. Н. на 09.09.2013 г. В проведеното на 02.10.2013 г. съдебно заседание въззивният съд е констатирал, че жалбоподателят [фирма] и въззиваемата М. В. са редовно призовани, но не изпращат представител, поради което е дал ход на делото и е обявил, че ще се произнесе с решение. С решение № 23 от 07.11.2013 г. Силистренски окръжен съд е отменил изцяло решението на Силистренски районен съд и е отхвърлил предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск на [фирма] за съществуване на вземането по записа на заповед както по отношение на издателя [фирма], така и по отношение на авалиста М. В.. В мотивите към решението е прието, че първоинстанционното решение е обжалвано от двамата ответници.

Против въззивното решение на Силистренски окръжен съд е подадена касационна жалба от [фирма], във връзка с която е образувано т. д. № 894/2014 г. по описа на ВКС, Търговска колегия. С решение № 61 от 21.10.2015 г. по т. д. № 894/2014 г. състав на ВКС, І т. о., е обезсилил решението на Силистренски окръжен съд в частта, с която след отмяна на решението по гр. д. № 3104/2011 г. на Силистренски районен съд е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу М. В.. Обезсилването е мотивирано със съображения, че М. В. не е подала въззивна жалба и не се е присъединила към въззивната жалба на [фирма], поради което по отношение на нея първоинстанционното решение е влязло в сила и въззивният съд не е имал правомощия да осъществява инстанционен контрол върху него. В частта за отхвърляне на иска срещу [фирма] решението на Силистренски окръжен съд е оставено в сила.

Съобразявайки изложените обстоятелства, съставът на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 175/2013 г. на Силистренски окръжен съд и на решението по т. д. № 894/2014 г. на ВКС, І т. о.

Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се допуска тогава, когато заинтересованата от отмяната страна, вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, не е могла да се яви по делото лично или чрез повереник. В изброените хипотези процесуалният закон признава на страната право да поиска отмяна на влязлото в сила решение, за да упражни ефективно защитата си в исковия процес, от която е била лишена поради невъзможността да вземе участие в делото като последица от нарушаване на съдопроизводствените правила от съда или от проявлението на особени непредвидени и непреодолими обстоятелства.

Молителката М. Р. е обосновала правото си на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с твърдение, че вследствие нарушаване на разпоредбата на чл. 263, ал. 1 ГПК, задължаваща съда да й връчи препис от въззивната жалба на другия ответник, е била лишена от възможност да вземе становище по жалбата и да се присъедини към нея по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК в производството по т. д. № 175/2013 г. на Силистренски окръжен съд.

Преди всичко следва да се отбележи, че молителката е имала възможност да се защити срещу неблагоприятното за нея решение по гр. д. № 3104/2011 г., с което по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че солидарно с другия ответник по иска [фирма] дължи на [фирма] посочената в решението парична сума, като подаде въззивна жалба срещу решението в срока по чл. 258, ал. 1 ГПК. Упражняването на правото на въззивна жалба е зависело изцяло от личната преценка на молителката, не и от това дали решението ще бъде обжалвано от другия ответник по иска, с което обжалване се свързва присъединяването по чл. 265, ал. 1 ГПК. В рамките на преклузивния срок по чл. 258 ГПК молителката не е подала въззивна жалба и с изтичане на срока за обжалване първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на нея, в какъвто смисъл са изводите в решението по т. д. № 894/2014 г. на ВКС, І т. о. Като краен резултат пропускането на възможността за защита срещу първоинстанционното решение е последица от процесуалното поведение на самата молителка, а не от допуснато от съда нарушение на чл. 263, ал. 1 ГПК, което може да бъде подведено под основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Извън изложеното молбата за отмяна е неоснователна поради това, че невръчването на препис от въззивната жалба на [фирма] на молителката не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 263, ал. 1 ГПК, релевантно за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Според задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, които не са изгубили значение след влизането в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., препис от въззивната жалба се връчва само на противната страна, а не и на необжалвалите обикновени и необходими другари на въззивника, с които той се намира на една и съща страна на процесуалното правоотношение. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че препис от въззивната жалба се връчва на обикновения другар на въззивника само в случай, че предметът на въззивното производство включва и спор относно вътрешни отношения между другарите, породен от различното решение по делата им. В конкретния случай молителката и [фирма] са участвали в първоинстанционното производство в едно и също процесуално качество - като ответници по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, и поради естеството на спорното право са били обикновени другари в процеса. В молбата за отмяна не се твърди, а и във въззивната жалба на [фирма] не се съдържат данни в предмета на въззивното производство по т. д. № 175/2013 г. на Силистренски окръжен съд да е въведен спор, произтичащ от вътрешни отношения между ответниците - обикновени другари. С оглед на това и предвид задължителните указания в цитираното тълкувателно решение първоинстанционният, респ. въззивният съд, не е имал задължение по чл. 263, ал. 1 ГПК да връчва на молителката препис от въззивната жалба на другия ответник и невръчването на препис от жалбата не може да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила, предпоставящо отмяна на влезлите в сила решения на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Като самостоятелен аргумент за неоснователност на молбата за отмяна следва да се посочи и това, че въпреки невръчването на препис от въззивната жалба, молителката обективно е имала възможност да се присъедини към жалбата и да вземе участие във въззивното производство в качеството на присъединен другар на дружеството - въззивник. Съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК, в хипотезата на обикновено другарство всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник, като подаде писмена молба с преписи според броя на страните. С нарочна призовка, адресирана до нея и получена от пълномощника й по делото, молителката е уведомена от Силистренски окръжен съд за насроченото по въззивната жалба на [фирма] съдебно заседание. От момента на получаване на призовката до приключване на заседанието на 02.10.2013 г. молителката е имала възможност да подаде молба по чл. 265, ал. 1 ГПК за присъединяване към жалбата, но правото на присъединяване не е упражнено. При тези факти по делото се налага извод, че неучастието на молителката във въззивното производство при условията на чл. 265, ал. 1 ГПК се дължи на собственото й процесуално бездействие, а не на допуснато от съда нарушение на чл. 263, ал. 1 ГПК, релевантно за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Разноски не следва да се присъждат на ответника [фирма], тъй като не са претендирани.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Р. В. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 23 от 07.11.2013 г. по в. т. д. № 175/2013 г. на Силистренски окръжен съд и на решение № 61 от 21.10.201 г., постановено по т. д. № 894/2014 г. от състав на Върховен касационен съд, І т. о.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: