Р Е Ш Е Н И Е

№. 39

гр. София, 17.06.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2469 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 48, вр. чл. 47, т. 5 и т. 3 от ЗМТА за отмяна на решение от 08.06.2015 г. по арбитражно дело №231/2014 г. на АС при Б., с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 14 220.90 лв., обезщетение за доставени по договор за предоставяне на търговски кредит от 20.02.2009 г., но неприети от ответника, 79.66 т. ечемик, ведно със законната лихва от 13.06.2014 г. до окончателното изплащане.

Ищецът [фирма] обосновава искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения, че арбитражният съд е разгледал претенция, предявена на извъндоговорно основание, която обаче не се обхваща от подписаната между страните арбитражната клауза, което води до извод за наличие на предвидената в разпоредбата на чл. 47, т. 5, пр. 1 от ЗМТА хипотеза, а и до противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България – чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА.

Ответникът – [фирма] излага съображения за неоснователност на исковете, поради отсъствие на поддържаните от ищеца основания.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Исковете са подадени от надлежна страна в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА и са процесуално допустими.

Както бе посочено, наличието на...