О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№108

С., 28.01.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ

: Илияна Папазова

Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.

дело № 5043/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. Т. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. С. И. В., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр. с-в, № 287 от 15.05.2014г. по в. гр. д. № 181/2014г., с което е потвърдено решението на Пазарджишкия окръжен съд, № 521 от 15.11.2013г. по гр. д. № 490/2013г., с което са осъдени [фирма] [населено място] и Г. А. Т. от [населено място] да заплатят солидарно на Т. Х. М. от [населено място] сумата 27 572 лв. на основание чл. 155, ал. 2 ЗЗД ведно със законната лихва, считано от 14.06.2011г. и разноските по делото.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да уважи предявения от Т. Х. М. против [фирма] [населено място] и Г. А. Т. иск по чл. 155, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищцата е придобила недвижим имот, обременен с ипотека от праводателката й за обезпечаване на дълг на ответниците, и се явява трето лице – собственик на недвижим имот, което не е лично задължено към...