№ 17

С., 06.01. 2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 5170 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. М. от АК-Б., против въззивно решение № І-58 от 08.05.2014 г., постановено по в. гр. д. № 424/2014 г. на Бургаския окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 5 от 08.01.2014 г. на Несебърския районен съд, постановено по гр. д. № 704/2013 г. и е отхвърлен предявеният иск от [фирма] [населено място] срещу [община], с правно основание чл. 422 ГПК, за приемане за установено спрямо ответната община на парично задължение в размер на 24 900 лв. по фактура № 1254/16.11.2012 г., претендирана като част от възнаграждение за отработени през 2011 г. отпадъци по договор за концесия от 13.04.1999 г., за която сума е издадена Заповед № 344 от 31.05.2013 г. по ч. гр. д. № 396/2013 г. по описа на Несебърския районен съд за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Релевира довод за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 422 ГПК, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, които са обусловили изхода на спора и са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от...