№ 289
[населено място], 09.02.2024 година
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Р. Б. Ч. И. М. А. Н.
като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 504 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Подемкран“ АД срещу решение № 159 от 10.11.2022г. по в. т.д. № 170/2022г. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 17 от 12.05.2022г. по т. д. № 15/2021г. на Окръжен съд – Габрово.
С решението на окръжния съд са отхвърлени предявените от касатора срещу „И. П. ООД искове с правно основание чл. 265, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 882. 40 лева, обезщетение за направени разходи за поправка на некачествено извършено инсталиране на електрическа осветителна инсталация в хале „Индустриални кранове-2“ в [населено място], [улица] (разходи за конструктивно обследване и становище и възнаграждение за СМР за преинсталиране), както и за заплащане на сумата от 30 700 лева, обезщетение за необходими разходи за използване на сградата по предназначение до края на експлоатационния й срок (поставяне на репери, геодезически измервания, огледи и становища), със законната лихва за забава от датата на исковата молба (11.03.2021г.) до окончателното плащане на сумите.
Оплакванията на касатора са, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно от съда е прието, че срокът по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД е преклузивен, при което за приложението му съдът следи служебно. Срокът е давностен и се прилага при възражение на ответника, каквото по делото не е правено. Допълнително в случая се касае за строителни работи, при което би бил приложим не 6-месечният, а 5-годишният давностен срок. Въззивният съд не е съобразил, че от ответника не е направено възражение, че извършената по договора от 12.09.2019г. работа не е строителна по своя характер, а спорът касае единствено качеството на тази работа. Ответникът е признал, че е извършил такъв вид работа (че е извършвал и други такива СМР в обекти на ищеца). Неправилно е прието също, че касаторът – ищец не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е налице отклонение от договореното между страните, както и че недостатъците са явни, а не скрити. Неправилен е и изводът, че вреди за ищеца не са настъпили, поради което не могат да бъдат претендирани. С въззивното решение не е отговорено на оплакването във въззивната жалба, че ответникът дължи грижата на добрия търговец и че ако е срещнал неясноти по предмета на възложената работа, е трябвало да уведоми възложителя (чл. 260, вр. чл. 258 от ЗЗД). Ответникът е знаел за недостатъците. Не са били обсъдени показанията на свидетелите и писмените доказателства, определящи характера на възложената работа като строителна. Отново въз основа на анализ на свидетелските показания (свидетеля Е. П.) е трябвало да бъде направен извод, че недостатъците в извършената работа са скрити по своя характер, обстоятелство, подкрепено и от СТЕ. По тези съображения въззивното решение е и немотивирано.
Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение да бъде отменено с уважаване на предявените искове.
Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Конкретно формулираните от касатора въпроси са:
1. Какъв е характерът на сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 265, ал. 3 от ЗЗД – давностни или преклузивни?
Според касатора въззивното решение противоречи на възприетото в решение № 60113 от 10.11.2021г. по т. д. № 1321/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 118 от 11.07.2012г. по т. д. № 537/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно които сроковете по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД са давностни по своя характер, при което служебното им прилагане е недопустимо.
Евентуално се иска касационно обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради възприетото в решение № 187 от 13.01.2020г. по т. д. № 3093/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., че срокът е преклузивен.
2. Може ли съдът да прилага служебно давностен срок в нарушение на чл. 120 от ЗЗД, без за това да е направено възражение в срок?
Във въззивното решение на въпроса е отговорено положително, което, според касатора, е в нарушение на трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 186 от 19.03.2013г. по гр. д. № 927/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 54 от 20.07.2012г. по т. д. № 336/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 163 от 2011г. по гр. д. № 346/2010г. на ВКС, ГК, І г. о.
3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба?
Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с разрешенията, дадени с решение № 33 от 19.02.2015г. по гр. д. № 3050/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 243 от 15.01.2021г. по гр. д. № 481/2020г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 160 от 13.01.2017г. по гр. д. № 2077/2016г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 257 от 13.12.2016г. по гр. д. № 2436/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 283 от 14.11.2014г. по гр. д. № 1609/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др.
4. Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея и релевантни за спорното право факти, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение? Следва ли това признание да бъде обсъдено от въззивния съд и установения с него факт - съобразен при формиране на правните изводи и допустимо ли е основателността на иска да се обсъжда в контекста на възражения, които ответникът не е заявил?
Касаторът се позовава на решение № 56 от 14.05.2021г. по гр. д. № 3408/2020г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 475 от 08.06.2010г. по гр. д. № 1311/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 249 от 27.12.2011г. по гр. д. № 1037/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 49 от 12.03.2015г. по гр. д. № 5062/2014г. на ВКС, ГК, І г. о. и възприетото в тях, че когато признанието води до съвпадение на фактическите твърдения на двете спорещи страни, то е указание за тяхната истинност.
5. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?
Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 12 от 16.02.2016г. по гр. д. № 2184/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 283 от 14.11.2014г. по гр. д. № 1609/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 373 от 23.07.2014г. по гр. д. № 3003/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др.
6. Допустимо ли е овъзмездяване на вреди, които макар и все още ненастъпили, са неизбежни, увредата на пострадалия – сигурна, а размерът им отнапред (ясно) определен и включва ли понятието „претърпяна загуба“ и такъв тип вреди?
Според касатора изводът на съда, че разходите във връзка с намалената носимоспособност на гредите, макар и сигурни, са бъдещи и не се обезвъзмездяват, противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 488 от 07.02.2012г. по гр. д. № 899/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 153 от 02.06.2011г. по гр. д. № 526/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 196 от 12.07.2012г. по гр. д. № 1724/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 161 от 17.01.2013г. по т. д. № 1040/2011г. на ВКС, ТК, І т. о.
В случай, че бъде прието, че тази съдебна практика е относима основно за деликт, касаторът иска касационно обжалване да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Касаторът счита обжалваното решение и за очевидно неправилно. Правният извод, че срокът по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД е преклузивен и се прилага служебно, е неправилен, а въззивното решение в тази част е постановено contra legem. Решението е постановено и в противоречие на мотивите. Приложен е 6-месечният срок по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД, а е посочено, че са предявени искове за заплащане на извършени с недостатъци СМР.
От насрещната страна по жалбата „И. П. ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба по делото се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:
В исковата си молба по делото касаторът „Подемкран“ АД е изложил, че е собственик на хале „Индустриални кранове-2“, представляващо сглобяема стоманобетонна постройка с размери 88/18 метра и височина около 13 метра на адрес [населено място], [улица]. Във връзка с необходимост от обновяване на електрическата инсталация и на осветлението в сградата между страните е бил сключен договор, по който на 15.08.2019г. са били заплатени авансово 8 391. 84 лева с ДДС. След извършване на доставка на осветителните тела и монтаж с приемо-предавателен протокол № [ЕГН] от 12.09.2019г. ищецът приел извършените работи. На 19.09.2019г. била платено и останалото договорено възнаграждение от 18 541 лева с ДДС. През месец април 2020г. архитект – консултант на ищеца при оглед на място с вишка (поради височината на сградата) установил, че монтирането на осветителните тела е извършено чрез пробиване на отвори във виренделовите греди (монтираните от ответника 52 броя осветителни тела вид LED Камбана са закрепени по 4 броя за долния пояс на всяка от 13 броя виренделови греди, на които стъпва покривната констукция на сградата, посредством набит анкер, рингболт и карабинка), а електрическите кабели, захранващи осветителните тела, са закрепени с дюбели, за което са направени още около 150 отвора в горната страна на долния пояс на гредите. С тези действия ответникът е нарушил целостта на гредите и е прекъснал и застрашил с корозия армировката, което води до компрометиране на тяхната конструктивна носимоспособност. Това е недопустимо по всички професионални правила и изисквания за монтаж на инсталации при този вид конструкции. До ищеца е била отправена покана чрез електронна поща на 25.06.2020г. да поправи недостатъците, които е допуснал - да демонтира лампите, да запълни отворите със запечатващ материал и да монтира осветителните тела на стойка, както и да заплати направените разходи за възлагане и изготвяне на конструктивна експертиза и становище. Това не е било направено.
Ищецът е поискал присъждане на сумата от 8 882. 40 лева, от която 3096 лева за изготвянето на конструктивно обследване, 360 лева за конструктивно становище и 5 426. 40 лева платено възнаграждение за СМР за преинсталиране на електрическата инсталация, всички направени разходи за поправка на извършена с недостатъци работа от ответника, със законната лихва за забава от 25.06.2020г. до окончателното плащане, като до датата на исковата молба (11.03.2021г.) - 672 лева. Претендирана е още сумата от 30 700 лева, обезщетение за необходими разходи поради това, че ищецът ще е принуден да извършва в продължение на 50 години периодично измерване на провисването на гредите (евентуални деформациите), за да бъде използвана сградата по предназначение, уточнени като разходи за поставяне на репери, геодезически измервания, огледи и становища, със законната лихва за забава от датата на исковата молба.
Обстоятелствата са били потвърдени и в подадена допълнителна искова молба.
С подадени отговори ответникът е оспорил исковете основно по съображения, че монтажът на осветителните тела е бил извършен по указания на ищеца; че не се касае за скрити недостатъци; че претенциите на ищеца са били заявени повече от половин година след приемане на работите; както и че не може да бъде претендирано обезщетение за бъдещи вреди.
В хода на делото са били приети писмени доказателства (относно сключения между страните договор, приемане на извършената работа, направените плащания и последваща кореспонденция между страните), изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза на вещо лице със специалност „Промишлено и гражданско строителство“, с пълна проектантска правоспособност в раздел „Конструкции“, както и са били изслушани свидетелите Е. П., архитектът, направил доклад за направеното пробиване на гредите, Е. П., подизпълнител на ответника на други обекти, и М. Д., представител на ответника при изпълнение на процесните работи.
По същество вещото лице е потвърдило, че вследствие от монтирането на осветителни тела чрез пробиването на отвори за анкери в долния пояс на виренделовите греди и монтаж на кабелите също чрез пробиване на отвори в пояса е възникнал риск за авария на конструкцията на сградата на ищеца (намаляване на носимоспособността на гредите) и това е наложило извършване на действия от страна на ищеца – обследване, изготвяне на конструктивни становища, както и демонтаж на монтираните осветителни тела, запълване на отворите и нов монтаж на осветителни тела чрез метални хомути. Платеното от ищеца е отговаряло на установените в практиката пазарни цена за района. Потвърдена е била е била и необходимостта от извършването на мониторинг за евентуални деформации на виренделовите греди, но само за първата година (две измервания), както и втората и третата година (по едно) или общо разходи от 5 400 лева за 4 броя геодезически заснемания и 4 броя огледи с конструктивни становища, съответно изработването и поставянето на репери. След това сградата би могла да се наблюдава от техническо лице при ищеца. Към момента на огледа сградата е била конструктивно здрава. Вещото лице е потвърдило, че е било абсолютно недопустимо пробиването на отвори в долния пояс на виренделовите греди, поради това, че тяхната армировка е предварително напрегната и прекъсването й може да доведе до счупване на гредата. То е направило оглед на сградата, като поради голямата височина (11 метра до долния край на виренделовата греда) е било необходимо използването на вишка, предоставена от ищеца.
Свидетелят Е. П. е дал показания, че е виждал лампите от вишка, а от пода трудно можело да се разпознае как е закачена лампата, тъй като гредата е жълтеникава. Също съгласно показанията на свидетеля, когато човек е искал да види как е монтирано, е можело да се види, макар не до последна подробност. Свидетелят е дал показания и за вишка, която е било в пряка близост до вирендела, покрай лампите, и която е било ползвана по време на работата.
Исковете са били отхвърлени от първоинстанционния съд, като по отношение на претендираните изтекли лихви за забава за сума от 672 лева, в решението не е имало произнасяне.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД са били отхвърлени, от фактическа страна въззивният съд е приел, че през месец август 2019г. страните са сключили договор, с който ищецът - възложител е възложил, а ответникът – изпълнител се е задължил да монтира на обект производствен цел „Индустриални кранове – 2“ осветителни тела. Не е доказано ищецът да е дал изрични и подробни указания на ответника за начина, по който да монтира осветителните тела, както е било уговорено в договора. Видно от представения и приет като доказателство по делото приемо-предавателен протокол, съставен и двустранно подписан на 12.09.2019г., ищецът е приел извършената работа „без възражения по количество и качество“. В рамките на 6 месеца след приемане на работата (до 12.03.2020г.) възражение за недостатъци също не са били правени. Ищецът е платил уговореното възнаграждение – авансово и окончателно на 19.09.2019г. Изцяло са били възпроизведени изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, а да показанията на свидетелите е било прието, че не е необходимо да бъдат анализирани, тъй като има произнасяне от страна на вещото лице.
Въз основа на така възприетото от фактическа страна въззивният съд е направил извод, че исковете са предявени извън шестмесечния срок по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД, считано от приемане на изпълнението със съставяне на приемо-предавателния протокол от 12.09.2019г. и плащане на възнаграждението на 19.09.2019г., който срок е преклузивен. Същевременно възложителят не е указал на изпълнителя как да монтира осветителните тела. Налице е приемане на изпълнението от страна на възложителя без възражения, съгласно приемо-предавателния протокол от 12.09.2019г., като не се касае за скрити недостатъци. Видно от събраните по делото доказателства (преди всичко заключението на вещото лице) лампите са били видни от нивото на пода на производствения цех, а дори да не е било така, възложителят като търговец дължи грижата на добър стопанин по отношение на собственото си имущество, което означава, че е следвало да положи необходимите усилия, за да провери детайлно как е извършена възложената с договора за изработка работа. Бъдещите разходи във връзка с евентуален мониторинг на виренделовите греди, претендирани в размер на сумата от 30 700 лева, също не подлежат на заплащане към настоящия момент, тъй като не са настъпили, а се касае за бъдещи такива.
Като акцесорни, за неоснователни са били приети и исковете за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на исковата молба.
При тези установени обстоятелства касационният съдебен състав приема, че жалбата срещу решението на Апелативен съд – В. Т. в частта относно исковете по чл. 265, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8 882. 40 лева, обезщетение за направени разходи за поправка на извършена от ответника работа с недостатъци, от които 3 096 лева за изготвянето на конструктивно обследване, 360 лева за конструктивно становище и 5 426. 40 лева платено възнаграждение за СМР за преинсталиране на електрическата инсталация, със законната лихва за забава от датата на исковата молба, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Решението на въззивния съд в тази част е под касационния праг на обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК - по търговско дело, но с цена на иска под 20 000 лева.
В останалата част касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Първият, вторият, четвъртият и шестият от поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като въпроси от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловили правните изводи на въззивния съд. Те са свързани с касационните доводи за характера на срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД, невъзможността този срок да бъде прилаган служебно от съда, тъй като е давностен, че изпълнените работи са строителни по смисъла на чл. 265, ал. 3 от ЗЗД и че договорната отговорност включва и обезщетение за бъдещи вреди, щом настъпването им е сигурно. Въпросите, с обуславящите ги доводи, не съответстват на останалите фактически обстоятелства, приети от въззивния съд в решението му, и направения въз основа на тях краен извод за неоснователност на исковете поради това, че се касае за явни недостатъци, които е следвало да се констатират при приемане на работата от изпълнителя и след като това не е сторено, е преклудирана възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за некачествено извършените СМР. За да може да търси някоя от възможностите, предвидени в чл. 265 от ЗЗД, възложителят трябва да запази правата си по чл. 264 от ЗЗД. По същество е била съобразена практиката на ВКС по тълкуването на чл. 264, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД в този смисъл (решение № 677 от 20.10.2008г. по т. д. № 300/2008г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.). Изрично от въззивния съд е било подчертано, че съгласно двустранно подписания приемо-предавателен протокол от 12.09.2019г., ищецът е приел извършената работа без възражения по количество и качество, както и е платил уговореното възнаграждение – авансово и окончателно на 19.09.2019г. Отречено е било недостатъците (монтиране на осветителните тела чрез пробиване на отвори във виренделовите греди на тавана на халето и закрепване на електрическите кабели, захранващи осветителните тела, с дюбели, за което са направени още отвори в горната страна на долния пояс на гредите) да са скрити. Напротив прието е, че лампите са били видни от нивото на пода на производствения цех, а дори да не е било така, възложителят като търговец е дължал грижата на добър стопанин по отношение на собственото си имущество, което означава, че е следвало да положи необходимите усилия, за да провери детайлно как е извършена възложената с договора за изработка работа.
Третият и петият от поставените от касатора въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на оплакванията във въззивната жалба, като мотивира решението си, в контекста на заявеното в касационната жалба, че не са били обсъдени показанията на свидетеля Е. П. относно характера на недостатъците на работата на ответника, са въпроси от значение за изхода на делото. Касаторът е твърдял, че недостатъците при работата на ответника са скрити и се е позовал на показанията на този свидетел, че „от пода трудно е можело да се разпознае как е закачена лампата, тъй като гредата е жълтеникава“.
Не е налице обаче поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно тази практика въззивната инстанция изготвя свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща, включително при действащия ГПК, уреждащ второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване; въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.
В случая, противно на оплакванията в касационната жалба, въззивният съд се е произнесъл относно характера на недостаците в работата на ищеца и това е на база доказателствата по делото. Прието е, че тези недостатъци са явни - можело е да се открият при обикновен начин на приемане на изработеното при полагане на дължимата грижа от страна на ищеца - възложител и не са такива, които са се проявили по-късно. Действително не са били обсъдени показанията на свидетеля Е. П. в частта относно видимостта от пода на монтираните осветителни тела (както не са били обсъдени и показанията на останалите свидетели), но показанията на този свидетел се явяват съобразени в тяхната цялост – че монтажът е можело да бъде видян, макар не до последна подробност, както и че в пряка близост до вирендела, покрай лампите, е имало вишка, която е можело да бъде ползвана. Тези обстоятелства не са били отречени от вещото лице, както и не противоречат на другите обстоятелства и доказателства по делото.
Останалите касационни доводи в жалбата на касатора, свързани с третия и петия от въпросите му, са във връзка с характера на изпълнените работи по договора между страните, характера на срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД, изпълнение на задълженията по чл. 260 от ЗЗД на ответника, значение на знанието на изпълнителя при скрити недостатъци по чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, всички неотносими към крайния извод на въззивния съд за неоснователност на исковете по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД поради приетата от възложителя работа, въпреки изпълнението й с недостатъци (чл. 264, ал. 3 от ЗЗД).
С такива оплаквания (нарушение на разпоредбата на чл. 265, ал. 3 от ЗЗД) е обосновано и твърдението за вероятна очевидна неправилност на въззивното решение, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Приложението на тази разпоредба е без значение за крайните изводи на въззивния съд.
От името на „И. П. ООД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат по договор за правна услуга от 12.03.2023г., за което е представен договорът с удостоверено плащане на сумата от 4 750 лева, от които 1 200 лева за иска с цена от 8 882. 40 лева, 450 лева за иска с цена 672 лева и 3 100 лева за иска с цена 30 700 лева. С оглед изхода на делото от тези разноски следва да бъдат присъдени 4 300 лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК). По искът за изтекли лихви за сума от 672 лева липсва произнасяне в първоинстанционното решение и от касатора – ищец не е било поискано допълване на решението в тази част, при което този иск не е бил предмет на въззивното решение.
Като не възразява за принципната приложимост на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът е възразил, че се касае за предявен един иск с цена от 40 254. 40 лева, че уговореното адвокатско възнаграждение е над минималното и че възнаграждението не е платено.
Възраженията са неоснователни.
Самият касатор е предявил исковете си (главници) за суми от 8 882. 40 лева и 30 700 лева и такива искове са възприети от първоинстанционния и от въззивния съд като предмет на делото. Същевременно адвокатското възнаграждение, за което е изрично уговорено, че е платено и в тази част договорът от 12.03.2023г. има характер на разписка, не е над минималното по посочената наредба.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на „Подемкран“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу решение № 159 от 10.11.2022г. по в. т.д. № 170/2022г. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 17 от 12.05.2022г. по т. д. № 15/2021г. на Окръжен съд – Габрово за отхвърляне на предявените от „Подемкран“ АД срещу „И. П. ООД искове с правно основание чл. 265, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 882. 40 лева, обезщетение за направени разходи за поправка на некачествено извършено инсталиране на електрическа осветителна инсталация в хале „Индустриални кранове-2“ в [населено място], [улица] (разходи за конструктивно обследване и становище и възнаграждение за СМР за преинсталиране), със законната лихва за забава от датата на исковата молба (11.03.2021г.) до окончателното плащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159 от 10.11.2022г. по в. т.д. № 170/2022г. на Апелативен съд – В. Т. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Подемкран“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „И. П. ООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, сумата от 4 300 лева (четири хиляди и триста лева) разноски за адвокат в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК.
Определението в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Подемкран“ АД подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните на основание чл. 286, ал. 2 от ГПК.
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.