ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 281

гр. София, 09.02.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. К. търговско дело № 980 по описа за 2023 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Българска транспортна компания Пловдив“ АД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Ищецът „Градски транспорт - Пловдив“ АД (н) оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ответника въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на наемна цена и лихва за забава.

Съдът е постановил решението си въз основа на приетите за установени факти, че след като ищецът е бил обявен в несъстоятелност, между него, представляван от синдика, и ответника, е бил сключен договор за наем, с който на ответника било предоставено временното - за срок от един месец - ползване на поземлен имот, заедно с намиращите се в него сгради със стопанско предназначение, срещу задължение на ответника да заплаща наемна цена в уговорените срокове, което свое задължение за процесния период ответникът не изпълнил. Договорът бил сключен без предварително разрешение от съда по несъстоятелността, а след изтичането на уговорения срок наетият имот не бил върнат на ищеца-наемодател.

От правна страна въззивният съд е намерил за неоснователни въведените от ответника в първоинстанционното производство и поддържани с въззивната жалба възражения. Приел е, че договорът, като сключен за срок от един месец с възможност за продължаване на действието му за неопределен срок при продължило ползване на имота, представлява сделка на обикновено управление, а не на разпореждане, сключена при упражняване на правомощията на синдика по чл. 658, ал. 1, т. 2 ТЗ да управлява текущите дела на предприятието, поради което не е било налице изискване за разрешение от съда по несъстоятелността. Независимо от това е посочил, че дори и безсрочният договор да бъде квалифициран като сделка на разпореждане, това няма за последица недействителност на същия по аргумент от чл. 229, ал. 3 ГПК, съгласно която договор за наем за срок от повече от три години, сключен от неовластено да се разпорежда лице, има сила за три години. Отхвърлил е като неоснователно и оплакването за неправилно разпределена доказателствена тежест с произтичаща от това неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно факта на връщане на имота, като е приел, че в тежест именно на наемателя е да докаже, че е върнал наетата вещ на наемодателя след прекратяване на действието на договора.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържа се, че противоречи на посочена практика на ВКС изводът на въззивния съд, че процесният договор е сделка на обикновено управление, тъй като е било възможно действието му да продължи повече от три години съгласно възможността за трансформирането му в безсрочен след изтичането на първоначалния срок.

По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

- допустимо ли е постоянен синдик да сключва сделки с имуществото от масата на несъстоятелността след датата на постановяване на решението по чл. 711, ал. 1 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност, когато тези сделки не са насочени към осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, нито към нейното събиране и/или запазване;

- допустимо ли е постоянен синдик да сключва безсрочни договори за наем с имуществото от масата на несъстоятелността след датата на постановяване на решението по чл. 711, ал. 1 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност без разрешението на съда;

- нищожни ли са сделките, извършени от синдика в нарушение на чл. 658, ал. 1 вр. чл. 711 ТЗ, т. е. новите търговски сделки, извършени без разрешение на съда след постановяване на решението по чл. 711, които не са насочени към осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността или нейното опазване и събиране.

Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. На първо място, от страна на жалбоподателя не е формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. На второ място, дори и такъв въпрос да бъде извлечен от съдържащите се в изложението доводи, свеждащи се до тезата, че договорът за наем без определен срок следва да се счита за действие на разпореждане предвид възможността при липсата на срок той да действа за повече от три години, а именно договорът за наем без определен срок действие на управление ли е или следва да се счита за действие на разпореждане, не се явява обусловил правните изводи на въззивния съд съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 предвид изложените от съда съображения за отсъствие на основание за недействителност по аргумент от чл. 229, ал. 3 ЗЗД. На трето място, не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като изложените от въззивния съд мотиви не противоречат на установената практика на ВКС, вкл. посочената от жалбоподателя (т. д. № 194/2011 на II т. о. и цитираната там практика), съгласно която договорът за наем за срок от повече от три години, сключен от лице, което може да върши само действия по обикновено управление, се счита за сключен за три години и се прекратява с изтичането на този срок.

Поставените във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед изложените към въззивното решение мотиви.

Не е налице обаче специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Освен по втория въпрос, не се твърди и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън общите твърдения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и произнасянето на ВКС ще елиминира риска от неправилно прилагане на закона и ще защити правото, конкретни аргументи не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените към него писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 4000 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 28/27.01.2023 г. по т. д. № 708/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

Осъжда „Българска транспортна компания Пловдив“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. В. А. № 41, да заплати на „Градски транспорт - Пловдив“ АД (н), ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. Д. С. № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 4000 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................