О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 51

гр.София, 20.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 453/ 2020 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК.

Делото е образувано по молба на К. Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5982 от 09.08.2019 г. по гр. д.№ 4657/ 2019 г., с което на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца е разпоредено връщането на децата Г. К. Г., ЕГН [ЕГН] и К. К. Г., ЕГН [ЕГН], в А., П., С. А. щ. и предаването им на майка им И. К. Г..

Молителят излага твърдения, че са налице нови писмени доказателства – полицейски статистики, данни за нападения и терористични актове – които са от значение за изводите на съда относно възможността за правилното физическо, духовно и нравствено развитие на децата и за съхраняване на тяхната безопасност и здраве в мястото, където се твърди, че е обичайното им местопребиваване. Освен това поддържа, че въззивният съд е основал решението си на неистински документи и експертни заключения, съставени в резултат на престъпно действие на ответната страна И. Г. и на вещото лице. Според него това са обстоятелства, които обуславят отмяна на влязлото в сила решение.

Ответната страна И. К. Г. оспорва молбата като недопустима, тъй като решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Според нея молителят злоупотребява с процесуални права, за да осуети изпълнението...