№ 146 гр. София, 20.02.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 4246/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на С. Г., гражданин на Р. П чрез адв. Л. К. срещу решение №ІV-79/ 19.07.2019г., постановено по в. гр. д. 1237/18г. на ОС - Бургас, в частта, с която е потвърдено решение на № 1466/06.07.2018г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен иска на касатора по чл. 224, ал. 1 КТ за плащане на обезщетение в размер на 3470, 72лв. за неползван платен годишен отпускдни за 2013г. и 2014г. поради извършено прихващане с вземане на работодателя.

Касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 КТ тъй като цената на иска по чл. 224, ал. 1 КТ е под 5000лв.. Тази цена е била формирана след като първоначално ищецът е бил предявил иск по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 6026, 40лв., но след това с молба от 17.05.2018г. се е отказал от иска за разликата над 3470, 72лв..

Не обуславя обратния извод обстоятелството, че искът по чл. 224, ал. 1 КТ е бил отхвърлен поради прихващане с вземане на работодателя за сумата над 5000лв., което потестативно право е било упражнено с възражение за прихващане. Тъй като вземането на работодателя е било въведено като предмет на делото с възражение за прихващане, следва че то е обусловено от иска по чл. 224, ал. 1 КТ и следва неговия режим на разглеждане.

Воден от горното, Върховният касационен съд,...