О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 93София, 20.02.2020 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 1009/2019г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Стойков З. от [населено място] срещу решение № 273 от 06.12.2018 г. по в. гр. д. № 369/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Русенски окръжен съд решение № 80 от 22.11.2017 г. по гр. д. № 215/2016 г. в частта, с която предявеният от „Б. Строй“ Е., [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 258 ЗЗД е уважен до размер на сумата 42 053.09 лв. – част от възнаграждение по договор за извършване на строително-монтажни работи в имот в [населено място], обл. Р..

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода за наличие на сключен между него и ищцовото дружество договор за извършване на строително-монтажни работи, като твърди, че възложител на строителните дейности е „П. маркет“ Е., [населено място], чийто едноличен собственик е той. Според касатора, въззивният съд е приел за установено съществуването на облигационно правоотношение между страните въз основа на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, които обаче, с оглед стойността на възложените работи, са недопустими съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това, счита, че доколкото се касае за ремонт на сграда, договорът е следвало да бъде сключен в писмена форма.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на...