ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85

гр. София, 19.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 221 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца „Зенна“ ЕООД срещу определение на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение на Софийски районен съд за прекратяване на производството, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответниците не изразяват становище.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу „Ролпласт“ ЕООД и „Руанда-84“ ЕООД с изложени твърдения, че по искане на първия ответник срещу ищеца било образувано изпълнително производство въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за събиране на парично вземане. Изпълнението било насочено върху автомобил, собственост на ищеца. Оспорва се изпълняваното вземане с възражението, че действителен длъжник по същото бил вторият ответник, чиято фирма към момента на сключване на сделката, породила изпълняваното вземане, била идентична с настоящата фирма на ищеца, поради което заповедта неправилно била издадена срещу ищеца, който в действителност не отговаря за изпълняваното вземане.

С тези твърдения са обосновани исковете за установяване, че ищецът не дължи изпълняваното вземане на първия ответник, както и че запорираният автомобил не принадлежи на втория ответник.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че искът за установяване на несъществуването на изпълняваното вземане е недопустим предвид наличието на специални средства за защита на длъжника – чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК, първото от които не е реализирано от длъжника предвид неподаването на възражение...