О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 558

гр. София 08.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И.

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 2296/2023 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. С., чрез адв. Н. Б., против въззивно решение № 425/14.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 636/2022 г. на Окръжен съд - Русе, с което е прогласена нищожността на решение № 1112/12.08.2022 г., постановено по гр. д. № 6785/2021 г. на Районен съд - Русе.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли постановеното съдебно решение да бъде подписано освен с електронен подпис от съдията и със саморъчен такъв?“ и 2. „Както и съответно липсата на един от двата вида подписи води ли до нищожност на постановения съдебен акт предвид неспазването на разпоредбите на чл. 235 - 236 от ГПК както и на разпоредбата на чл. 102а и чл. 102б от ГПК?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Б. Л. К., подаден чрез адв. Юл. Д., в който излага съображения, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Заинтересованата страна ДСП Закрила на детето - гр. Русе не е подала отговор и не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Окръжен съд - Русе е образувано по подадена въззивна жалба от Б. Л. К., чрез пълномощника му адв. Юл. Д., против решение № 1112/12.08.2022 г., постановено по гр. д. № 6785/2021 г. на Районен съд - Русе, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Б. К., [дата на раждане] е предоставено на майката М. А. С., където е определено и неговото местоживеене, определен му е режим на лични отношения и е осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 300 лв., както и издръжка за детето Н. Б. К., [дата на раждане] в размер на 250 лв. При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното решение е нищожно, тъй като при постановяването му Районен съд - Русе не е спазил изискванията за форма на съдебното решение, регламентирани в чл. 235, ал. 4 ГПК. Според решаващия състав нормата изисква изготвянето на съдебното решение в писмена форма, а обжалваният акт бил изготвен в електронна форма, подписан с електронен подпис и изпратен на въззивната инстанция на хартиен носител със заверка по чл. 102а, ал. 4 ГПК с характер на официален препис на документа. Макар чл. 102а ГПК да урежда електронната форма за извършваните процесуални действия и издаване на актове, законът е запазил изискването крайните актове на съда /решения, определения, разпореждания/, да се създават и в още една форма – писмена, като този писмен акт следва да бъде подписан материално от всички съдии взели участие в постановяването му, съгласно чл. 236, ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 102а, ал. 1 ГПК е обща, касаеща всички актове и процесуални действия на съда, а тези на чл. 235, ал. 4 ГПК и чл. 236, ал. 3 ГПК са специални и касаят само крайния акт на съда, затова е налице изключението по чл. 102а, ал. 1, предл. последно ГПК и електронната форма не е достатъчна за валидността на акта. Ако не е спазена писмената форма със саморъчен мастилен подпис на съдията, който го е постановил, решението е нищожно.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Очевидната неправилност /наред с евентуалната нищожност или недопустимост/ е самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда prima facie - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая касаторът излага съображения за неправилно приложение на закона, които са различни от хипотезата на очевидна неправилност и които не подлежат на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с обобщения и конкретизиран от настоящия състав правен въпрос /т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК/: „нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно?“.

Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лева за касационно разглеждане на делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 425/14.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 636/2022 г. на Окръжен съд - Русе.

УКАЗВА на касатора М. А. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: