№ 2 гр. София, 14.02.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Филип В.

изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 2296/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. П срещу решение №32 /06.03.2019г., постановено по в. гр. д. № 30/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което са уважени исковете по чл. 59 ЗЗД на Е. Б. М. и Т. Б. М. срещу О. П.

Въззивният съд е приел, че ищците са лишени от ползване на собствен имот, възстановен по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПНИМ и др., тъй като имотът попада в обществен парк, и е присъдил обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на средния пазарен наем за процесния период. А в касационната жалба на Общината са изложени възражения, че поради наличието на обществен парк, не се осъществяват предпоставките на закона - обедняване и обогатяване.

Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали съдът е длъжен да се произнесе по всички твърдения, доводи и доказателства на страните и по конкретно относно възражението на Общината, че имотът попада в границите на обществен парк, което изключва обогатяването на Общината.

По този въпрос е налице трайно установен отговор чрез практиката на ВКС. А той е, че съдът е длъжен да се произнесе по фактическите твърдения на страните като обсъди доказателствата за тях при условие, че са относими към предмета на спора и са включени в предмета на доказване. В случая възражението на Общината е било относимо тъй като има значение относно въпроса за правото на собственост върху процесния имот, както...