Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1, във вр. с чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. М. Ц. от [населено място] срещу разпореждане № 3869 от 20.11.2019 г. по гр. д. № 5666/2019 г. на Апелативен съд - София, осми граждански състав за връщане на въззивната й жалба с вх. №7008/18.07.2019 г. (подадена по пощата на 17.07.2019 г.) и въззивната й жалба с вх. № 8460/12.09.2019 г. (подадена по пощата на 11.09.2019 г.), и двете по регистъра на Окръжен съд – В. Т срещу решение № 246 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 87/2019 г. по описа на този окръжен съд.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания акт и се иска отмяната му.

Ответницата по жалба М. П. П. не е подала отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.

По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното.

Тя е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.

За да постанови обжалваното разпореждане съдията - докладчик е установил, че въззивната жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Приел е, че на ищцата и настоящ жалбоподател П. Ц. по реда на чл. 94 и сл. ГПК е бил назначен процесуален представител – адв. П. М. от РАК, комуто е връчен на 19.06.2019 г. препис от постановеното по делото първоинстанционно решение. Така двуседмичният срок за обжалването му с въззивна жалба е изтекъл на 04.07.2019 г. (сряда, присъствен ден), докато жалбата (първата по ред) е подадена на 17.07.2019 г. (по пощата) и се явява просрочена, поради което подлежи на връщане. Развити са доводи, че без правно значение за обвързаността на страната от поведението и действията на нейния пълномощник е дали представителната му власт е учредена от съда (вкл. и при предоставена правна помощ по чл. 94 ГПК) или произтича от упълномощителна сделка. Прието е за съществено, че съгласно правилото на чл. 45, изр. 2 ГПК връчването на представител се счита за лично връчване на адресата на съдебните книжа. Тъй като съгласно чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) (ЗПП) назначеният по реда на чл. 94 и сл. ГПК процесуален представител притежава обща представителна власт и тя не е била прекратена на някое от основанията по чл. 96 ГПК преди получаване на процесните съдебни книжа съдът е приел, че преписът от първоинстанционното решение е бил връчен лично на страната. Направен е извод, че срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК е решителен и като такъв не може да бъде продължаван от съда, дори и страната да се позовава и изрично да изтъква аргумент, че е следвало да получи съдебните книжа на адреса й по исковата молба.

Разпореждането е правилно.

Изпратените по пощата въззивни жалби (първата от които на 17.07.2019 г.) са просрочени и процесуално законосъобразно са върнати на подателя им. Вътрешните отношения между представител и представляван, и причините поради които адв. П. М. не е депозирал в срок въззивна жалба не рефлектират върху факта на изтичане на преклузивния срок за обжалване на решението на първостепенния съд. Действията на процесуалния представител обвързват несъмнено представлявания стига представителната власт да не е вече оттеглена по чл. 35 ГПК - когато е учредена с пълномощно, респ. да е вече прекратена при условията на чл. 96 ГПК - когато се касае за предоставена правна помощ, както в случая, а такъв факт по делото не е установен. С оглед разпоредбата на чл. 45, изр. 2 ГПК връчването на представител се смята за лично връчване и ангажира правната сфера на представлявания (страната по делото). Обстоятелството, че първоинстанционният съд е връчил на ищцата ново съобщение за решението и в рамките на новия двуседмичен срок е постъпила въззивна жалба лично от страната (а в последствие още една) не променя извода на съда за недопустимост на сезирането, тъй като съгласно нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия извършени след като са изтекли установените срокове не се вземат предвид от съда. И двете постъпили по делото въззивни жалби от ищцата Ц. са просрочени и е следвало да бъдат върнати на подателя им. Като е сторил това с обжалваното разпореждане съдията – докладчик от състава на Апелативен съд – София е постановил правилен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3869 от 20.11.2019 г. по гр. д. № 5666/2019 г. на Апелативен съд – София, осми граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.